— Кристъл, имаме проблем — започна той със силен южняшки акцент. — Отпред има две коли. От едната слязоха четирима пияни. Сигурно са спрели да се запасят с още бира, но повече се тревожа заради момичето в другата кола. Всеки момент ще цъфне на вратата. Май ме забеляза как я зяпам през прозореца, защото колата е спряна отстрани на сградата. Мислиш ли, че е тя?
— Може ли да изчакаш секунда, мила? — каза Кристъл в слушалката. Обърна се на въртящия се стол и се намръщи на тъмнокосия мъж. — Най-вероятно е тя, но още не съм свършила с този каталог, а ти ми обеща, че мога…
Той я прекъсна.
— Може да не е тя. Може би просто иска да иде до тоалетната. С нея има един едър мъж, но той отиде в гората, сигурно да пусне една вода, също като четиримата пияници. Единият от тях пикае върху петуниите.
— Не виждаш ли, че съм заета тук, Кени? Ако момичето иска да ходи до тоалетната, я накарай първо да купи нещо и не я пускай тук отзад. Имам още поне десет страници.
— Не знам защо не се сети за това по-рано, ами трябваше да чакаш до последната минута.
Джон-Пол се върна пред магазина и бе на верандата, когато Кени отключи вратата.
Ейвъри се появи иззад ъгъла и изтича до него. Той я бутна зад себе си. Пазеше я, но тя нямаше нищо против. Толкова се тревожеше дали са на правилното място, че не можеше да мисли за нищо друго.
— Не виждате ли табелата? Затворено е — заяви мъжът.
Ейвъри застана до Джон-Пол.
— Спешен случай — каза тя.
— Тогава трябва първо да купите нещо.
— Моля?
— Чу ме. Трябва първо да купиш нещо и след като платиш, може да идеш до тоалетната.
Кени й се зъбеше като ядосано куче. Беше изключително неприятен на вид, със синкавочерна боядисана коса и гъсти кафяви вежди. Носеше тъмна карирана риза, запасана в избелелите му черни дънки. Коремът му бе провиснал над колана.
— Чу ли ме? — попита той, когато Ейвъри не реагира. — Няма да те пусна вътре, ако не се съгласиш.
Той очевидно промени мнението си, когато Джон-Пол пристъпи напред.
Ако Кени не бе се дръпнал настрани, със сигурност огромният мъж щеше да го стъпче.
Отблизо Кени изглеждаше много по-млад, отколкото се бе сторил на Джон-Пол. Не беше на повече от трийсет и пет-четирийсет години. Беше много чевръст. Гледаше предпазливо Джон-Пол и бързо мина зад щанда, за да го използва като предпазна бариера.
Опря големите си ръце на тезгяха, наведе се към Ейвъри и й се усмихна. Един от кучешките му зъби бе със златна коронка и блесна на слънчевата светлина, която се процеждаше през мръсния прозорец.
— Добре, госпожичке. Ето какво ще направим. Тъй като си толкова хубава, ще наруша правилата за теб. Не е нужно да купуваш нищо. Съвсем нищо. Тоалетната е ей там — посочи той вратата в далечния ъгъл.
Тя поклати глава.
— Казвам се Ейвъри Дилейни, а това е Джон-Пол Ренърд. Някой да е идвал тук да пита за нас?
— Не — отвърна той прекалено бързичко.
Лъжеше. По всичко му личеше. Избягваше да срещне очите й и ставаше все по-напрегнат с всяка изминала секунда. И враждебен. Постоянно поглеждаше Джон-Пол, който местеше тежестта си от крак на крак.
Вратата се блъсна в стената, когато някой я отвори рязко. Ейвъри и Кени се обърнаха да видят кой влиза, но Джон-Пол не отдели очи от Кени. Нямаше никакво доверие на този негодник.
Трима от младежите влязоха и се заковаха на място, когато зърнаха Ейвъри. Четвъртият се чуваше отвън. Стоеше наведен през парапета на верандата и повръщаше.
— Здрасти — извика един от тях. Друг опита да подсвирне, но не можа да намести устните си както трябва и вместо това от устата му изхвръкна слюнка.
Двама от младежите очевидно бяха братя, приличаха си и имаха еднакви татуировки с орел на ръцете. Този, който изглеждаше най-възрастен от групичката, имаше рядка козя брадичка и сребърна обица на веждата.
— Магазинът е затворен — извика им Кени.
— Не, не е — каза Козята брадичка. — Тях как ги пусна — добави той и посочи Ейвъри и Джон-Пол. — Само искаме да си купим бира.
— Да, бира — повтори един от братята.
Тръгнаха, залитайки, към хладилната витрина в дъното. Единият се спъна в купчина консерви и ги разпиля из целия магазин. Козята брадичка реши, че това е много смешно.
Кени никак не се развесели. Гледаше така, сякаш иска да убие някого.
— Ще вдигнеш всяка шибана консерва и ще я сложиш на мястото й. Ясно?
Единият брат се изхили, а Козята брадичка показа на Кени среден пръст.
— Веднага се измитайте от магазина ми — изрева Кени. После насочи гнева си и към Ейвъри. — Ако няма да ходиш в тоалетната и няма да купуваш нищо, и ти се махай.
— А някой да се е обаждал? — попита тя отчаяно, точно както се чувстваше. — Някой да се е обаждал по телефона и да е питал за мен?