— Не.
Един от братята стоеше на около метър от Ейвъри и я зяпаше, като се олюляваше на краката си. Погледът му я дразнеше.
— Престани да ме зяпаш.
Той се ухили глупаво, после се хвърли напред с разперени ръце, очевидно възнамерявайки да я прегърне.
Джон-Пол понечи да дръпне Ейвъри настрани, но тя вече се движеше. Заби в пияницата един бърз ритник без никакво видимо усилие. Кракът й го улучи право в корема и той полетя към стената. Блъсна се силно в нея и се строполи на пода по задник.
Тя го посочи с пръст.
— Не мърдай от там.
Глупавата усмивка така си и остана върху лицето му. Беше прекалено пиян, за да усети болка.
Тя отново насочи вниманието си към Кени.
— Може ли да използвам телефона? — С ъгълчето на окото си забеляза, че Козята брадичка и другият брат я приближават иззад ъгъла. И двамата носеха по шест бири и торба с лед. — Отивайте там, момчета, и двамата — нареди им безцеремонно. — Сядайте до приятеля си и мълчете, докато не свърша тук.
Козята брадичка поклати глава.
— Не можеш да ми казваш какво да правя, сладкишче.
— Нямаме телефон — смотолеви Кени в същия момент.
— Имате и още как! — каза твърдо Джон-Пол и пристъпи към Кени.
— Какво стана, Марк? — попита другият брат. Козята брадичка продължи напред с намерението да си пробие път с лакти между Ейвъри и Джон-Пол.
— Мой ред е — каза Джон-Пол секунда преди да изпрати Козята брадичка с главата напред в стената. Той изпусна бирите и леда върху Марк и падна до него.
Не се наложи да повтарят на третия пияница да седне при приятелите си. Той се завлече до тях, сложи бирата на пода и седна. Облегна се на стената, отвори си една кутия и отпи продължително. Кени забеляза, че Джон-Пол гледа телефона до касата.
— Исках да кажа, че имаме телефон. Разбира се, че имаме, ама не работи. Повреден е и може да минат седмици, преди да дойде техник да го оправи. Ако не сте забелязали, наоколо няма жива душа. — Говореше толкова бързо, че чак си преплиташе езика.
Кени видя, че Джон-Пол не му се връзва, и се обърна към Ейвъри. Фалшивата усмивка пак цъфна на лицето му.
— Ня’къв проблем ли има твоят приятел? — Като продължаваше да се хили на Ейвъри, той бавно плъзна ръка под тезгяха.
Погледна надолу и твърде късно осъзна, че не е трябвало да откъсва поглед от Джон-Пол. Чу щракване, сепнато вдигна глава и видя дулото на пистолета, насочено към челото му.
— Чакай, чакай. Няма нужда да правиш това — заекна Кени.
— Джон-Пол, трябва да се разберем с този човек — обади се Ейвъри.
— Точно така, ще се разберем — каза Джон-Пол. — Кени, обърни се и опри ръце на стената зад теб. Ейвъри, вземи пистолета, който е под тезгяха.
Тя заобиколи щанда и веднага забеляза магнума на рафта отдолу. Бавно го вдигна и го провери. Беше зареден и готов за стрелба. Тя сложи предпазителя, забеляза кутия с патрони и взе и нея. Прибра всичко в една торбичка с нарисувана катеричка отгоре.
— Какво правиш с този магнум? Имаш ли разрешително за него? — попита тя Кени.
— Туй хич не те засяга, не си пъхай носа където не ти е работата.
Вече не се преструваше на добряк. Най-после показваше истинския си лик. Лицето му се изкриви от ярост и той изръмжа.
— Мога да откажа да обслужа всеки клиент, който не ми хареса, и ако искам да си държа зареден пистолет в магазина, никой няма да ме спре. Сега може ли да се обърна? Заболя ме вратът. Може да се обадиш по телефона. Само се тревожех, че ако звъниш надалече, братовчед ми Джордж, този магазин е негов, ще види сметката за телефона и ще ме накара аз да я платя.
— Къде е Джордж? — попита Ейвъри.
— Нападнала го една голяма кафява мечка. Не я забелязал, докато не видял мечетата й — каза Кени. — Сега може ли да се обърна и да сваля ръцете си? Ето, помагам ви, пък и пистолетът ми е у вас.
— Аха — изсумтя Джон-Пол.
Ейвъри се отправи към телефона, когато с ъгълчето на окото си забеляза един дамски портфейл да се подава леко от кофата за боклук до касата. Наведе се и го взе. Дъхът й секна. Беше нов портфейл „Прада“. Кери си купуваше всичко с марка „Прада“.
Кени наблюдаваше Джон-Пол.
— Ако ще ме ограбваш, да знаеш, че нямам много пари. Може да има две стотачки и четирийсет и няколко на дребни.
— Откъде взе стотачките? — попита Джон-Пол.
— От един клиент.
— Не сме дошли да те ограбваме — каза Ейвъри. Тя отвори портфейла, видя, че е празен, и го вдигна, за да го покаже на Джон-Пол. — Мисля, че е на леля ми.
Кени се хвърли отгоре й и я сграбчи изотзад. Обви големите си ръце около нея в мечешка прегръдка и я вдигна, за да я използва като щит. Ръцете му бяха като стоманени клещи, но гърдите му бяха съвсем меки.