— Пусни ме — нареди тя. — Нямам време за това.
Кени се опитваше да се скрие зад нея, за да не може Джон-Пол да се прицели в него.
— Не и докато приятелят ти не свали оръжието.
Джон-Пол се изненада, че Ейвъри не се изплаши. По-скоро изглеждаше отвратена.
— Това няма да стане — каза той. — Ейвъри, ще трябва да се преоблечеш.
Тази забележка привлече вниманието й. Тя престана с опитите да се измъкне от ръцете на Кени и попита:
— Защо?
— Защото цялата ще те изпръскам с кръв, като застрелям този червей.
— Не — спря го тя. — Кени, знам, че този портфейл принадлежи на леля ми. Не ме интересува, че си взел парите. Но трябва да ми кажеш къде си го намерил. Пусни ме.
— В никакъв случай — изръмжа той в ухото й и стегна ръцете си още повече.
Пръстите му бяха сплетени около кръста й. Тя хвана едно от кутретата му и рязко го дръпна назад. В същия момент наведе брадичката си, после заби глава в лицето му. Чу се изхрущяване, а Кени ахна от болка и я пусна.
— Ох — прошепна тя. По дяволите, заболя я. Отдръпна се от Кени и разтри задната част на главата си, докато вървеше към Джон-Пол. Не е толкова просто, колкото изглежда във филмите, помисли си тя. Но съм си научила урока.
Забеляза, че Джон-Пол я гледа така, сякаш не вярва на очите си.
— Какво? — попита го тя.
Той се усмихна бавно.
— Не беше зле.
Тя направи отегчена гримаса и погледна Кени, който се беше подпрял на тезгяха.
— Трябва да ми кажеш къде си намерил портфейла.
— Той е на жена ми, Кристъл. Омръзна й и го изхвърли на боклука.
— Стига си лъгал. Това е въпрос на живот и смърт — каза тя с враждебен глас. — Наистина не ме интересува дали си взел парите — повтори тя. — Но трябва да знам къде си го намерил.
— Току-що ти казах…
Нямаше да признае нищо. Първоначалната паника на Ейвъри се бе изпарила, когато забеляза портфейла, защото така знаеше, че е на правилното място. Още усещаше напрежение в гърдите си и започваше да се вбесява от ината на този мъж.
Носът на Кени кървеше. Той притисна салфетка към ноздрата си и погледна Ейвъри с присвити очи.
— Ще те съдя, кучко. Точно това ще направя.
— Джон-Пол, мисля, че в крайна сметка ще се наложи да го застреляш — заяви тя.
Кени не се разтревожи никак, докато Джон-Пол не попита:
— Какво ще кажеш за капачката на коляното?
За щастие сега Кени веднага повярва, че не се шегуват.
— Добре, добре — изхленчи той. — Като отворихме тази сутрин, двамата с Кристъл намерихме един пакет, на който пишеше нейното име. — Той посочи Ейвъри. — Стоеше си върху тезгяха и Кристъл реши да надникне вътре.
— И? — подкани го Ейвъри.
— Вътре имаше само един червен шал. Миришеше на някакъв парфюм, но Кристъл не го хареса и го натъпка обратно в плика и го хвърли на боклука.
— Откъде взехте портфейла?
— Ще стигна и до това — тросна се той недоволно. Преди известно време дойде една жена. Показа ми чисто нова банкнота от сто долара и каза, че ще ми я даде, ако й върна пакета с шала. Ние естествено се съгласихме. После тя грабна един плик от онзи рафт. Взе го, без да пита. Обърна се, за да не видим какво прави, и сложи портфейла вътре. После го залепи, написа твоето име отгоре и ни обеща още сто долара, ако ти кажем, че тя ще се обади и трябва да изчакаш дотогава.
— Но вие сте отворили плика, след като си е тръгнала? — попита Джон-Пол.
— Не, не на секундата. Обаче Кристъл нещо я човъркаше отвътре. Не се сдържа да надникне какво има в плика и когато видя портфейла, пълен с пари, веднага се погрижи за тях. Всеки на нейно място би сторил същото.
Ейвъри нямаше намерение да спори с него по този въпрос.
— Какво точно каза жената?
— Вече ви казах.
— Повтори още веднъж — заповяда му Джон-Пол.
— Тя ще ти се обади. Това каза. Каза, че знае по кое време вие двамата ще дойдете в магазина и че трябва да чакаш, докато позвъни.
— Но ти щеше да си мълчиш и да ни отпратиш, без да споменеш за портфейла или жената.
Кени не отговори. Сви рамене и смотолеви:
— Нямаше много пари. Само няколко двайсетачки.
— Значи не си е струвало да ти разбият носа заради тях — каза Джон-Пол.
— Вижте, трябваше да ви кажа веднага и вече съжалявам, че не го направих. Когато жена ми свърши да говори по телефона, сигурен съм, че дамата ще ви се обади. Просто трябва да почакате.
— Къде е жена ти? — попита Ейвъри. Джон-Пол й отговори.
— В офиса отзад.
Той я дръпна за ръката, когато Ейвъри понечи да тръгне в тази посока.
— Знаеш ли как да си служиш с пистолет?
Тя освободи ръката си и бързо се отправи към дъното на магазина.