— Няма да застрелям никого, Джон-Пол.
— Внимавай — посъветва я той.
Тя се вслуша в предупреждението му. Когато стигна до летящата врата, я бутна бавно и надникна вътре. Една жена седеше с гръб към вратата. Беше наведена напред, опряла слушалката до ухото си, и не я забеляза, когато я приближи. Чу я да казва:
— Не, искам пет такива. Точно така. Пет. Последното, което искам да поръчам, е номер А3491. Сребристата стереоуредба с поставки за дисковете. Искам осем. Не, нека да са десет. Това е всичко, скъпа. Готова ли си да запишеш номера на кредитната ми карта? Какво? А, казвам се Салвети. Каролин Салвети. Ще платя всичко това с кредитната си от „Америкън Експрес“, но искам да бъдат изпратени на адреса ми в Арканзас.
Ейвъри побесня. Доближи жената и грабна телефона от ръката й. Кристъл се подхлъзна на стола си и той се блъсна в стената.
— Какво искаш… — изкрещя тя.
Като държеше Кристъл под око, Ейвъри каза по телефона:
— Отменете поръчката. Тя използваше крадена кредитна карта.
— Не — извика Кристъл, когато Ейвъри затвори. — Нямаш право да нахълтваш тук. Абсолютно никакво право. Това е частният ми офис. Сега ми върни телефона.
— Двамата с Кени ще отидете в затвора.
— Я чакай малко. Не сме направили нищо лошо.
Очите на Кристъл бяха разположени твърде близо едно до друго и облото й лице се изкриви от гняв.
Не е първа красавица, помисли си Ейвъри, докато я гледаше как пристъпва заплашително напред. Кафявите й очи се стрелкаха във всички посоки като хванат в ъгъла плъх, очевидно Кристъл обмисляше как да постъпи.
— Няма нужда да звъниш на полицията.
Жената стърчеше доста над Ейвъри и тежеше поне трийсет килограма повече. Когато в очите й внезапно проблесна пламъче, Ейвъри се досети какво си мисли жената — че има преимущество, защото е по-едра.
— Не си го и помисляй — предупреди я Ейвъри.
— Това е частна собственост — почти извика Кристъл. И после се хвърли напред.
Не се наложи Ейвъри да се защитава. Тя просто отстъпи вляво и видя как пълната жена падна върху бюрото. Скъпоценният й каталог се отвори и падна на пода.
Каква тъпачка.
— Дръж се прилично — скара й се Ейвъри като учителка, която се опитва да усмири ученик със строга забележка. — Сега стани и отиди в магазина. Действай — извика тя, когато Кристъл не помръдна.
Шофьорската книжка на Кери и всичките й кредитни карти бяха на бюрото освен картата от „Америкън Експрес“. Ейвъри забеляза, че Кристъл я пъха в джоба си.
— Не се отказваш, нали? Дай ми проклетата карта.
Кристъл я хвърли, Ейвъри я улови във въздуха и й посочи с глава летящата врата.
Жената рязко я отвори и бързо закрачи напред. Опита се да блъсне вратата в лицето на Ейвъри, но тя я спря с крак.
— Кучка — изръмжа Кристъл. После видя Кени и си изкара яда на него. — Казах ти, че ще си навлечем неприятности, но ти не ме послуша!
Джон-Пол пъхна пистолета в колана на кръста си и погледна Ейвъри в очакване на обяснение. Тя пристъпи към него и каза:
— Кристъл беше започнала с коледните покупки с кредитната карта на леля ми.
— Каква двойка са само, а!
— Още една причина никога да не се омъжа — заяви Ейвъри.
— Няма нужда да се намесва полицията — обади се Кристъл.
— Кой е казал нещо за полиция, Кристъл? — попита Кени. — Защо ти трябваше да ги замесваш в това?
— Не съм го направила аз, дърт козел такъв. Блондинката го направи — добави тя и посочи Ейвъри. — И за всичко си виновен ти, Кени. Ако някой отиде в затвора, това ще си ти. Аз вече понесох един удар. Не ти ли казах да не ми даваш да отварям плика? Не ти ли казах? — изпищя тя като ядосана кокошка. — Ти ме накара да го направя.
— Я си затваряй плювалника — сряза я Кени.
Кристъл най-после забеляза в какво състояние е съпругът й. Седеше на тезгяха, клатеше крака напред-назад и притискаше една салфетка към носа си. Тя изгледа Джон-Пол от главата до петите.
— Кой е тоя? — настоя тя. — И защо си човъркаш носа?
— Не си го човъркам. Онова момиче зад теб ми го счупи, мамка му. Ще си намеря адвокат и ще я съдя.
— От затвора ли — изрепчи му се тя. — Тъпак. Няма да съдиш никого.
На Джон-Пол вече му бе писнало от щастливата двойка. Отиде до входната врата и се огледа навън. Младежът, който преди повръщаше, сега се бе свил на кълбо и спеше на верандата.
— Стига сте се карали — скара им се Ейвъри. Малко се изненада, когато Кени и Кристъл й се подчиниха.
— Няма нужда да ни крещиш, госпожичке. Виждаш, че правим каквото ни казваш — изтъкна Кристъл.
— Добре. Виждам. Къде е пликът?
— Онзи, в който беше портфейлът ли? — попита Кристъл.
— Да.
— Хвърлих го в кофата за боклук до тоалетната. Вътре беше само портфейлът, но ще ти го донеса да видиш сама.