— Точно колко?
— Десет хиляди. — Лъжите й се удаваха все по-лесно.
Кристъл я погледна с подозрение.
— Как да съм сигурна, че няма да отмъкнеш сама тези пари?
— Защото съм от ФБР — каза Ейвъри. — Служебната ми карта е в колата. Искаш ли да ти я покажа?
— Трябваше да се сетя — изсумтя Кристъл. — Като те гледам как командваш. Няма нужда да ми носиш картата си. Вярвам ти. Приличаш на агент и онази карате хватка, която ми приложи в офиса, събуди подозренията ми. Трябваше да обърна внимание на съмненията си.
За каква карате хватка говореше жената? Ейвъри помнеше само, че отстъпи встрани.
— Много си наблюдателна — каза тя сухо.
— Сега ми кажи пак за парите. Общо петнайсет хиляди ли стават?
— Точно така.
Кристъл присви очи и изгледа Ейвъри подозрително.
— И казваш, че ще ги получа всичките, ако се обадя на този телефон?
— Да, и ако…
Кристъл я прекъсна. Погледна номера на листа и заяви:
— Чакай малко. Това е номер в друг щат. Мога ли да се обадя за тяхна сметка?
— Да.
— Добре, ще го направя, но ти казвам, че още не мога да разбера. Можеш да се обадиш от този телефон тук. — Тя посочи телефона до касата. — Каква е уловката?
Ейвъри нямаше време да обяснява на Кристъл, че може този телефон да се подслушва и тя не иска да рискува.
— Просто не можеш да използваш този телефон. Изчакай около двайсет минути, после се качи на пикапа и отиди до най-близкия телефон.
— Ще платиш ли бензина?
На Ейвъри й идеше да се разпищи.
— Да.
Джон-Пол тъкмо влезе в магазина, когато телефонът иззвъня. Ейвъри се присви болезнено, като го чу.
— Това сигурно е тя — каза Кристъл. — Никой не е звънял, откакто отворихме магазина тази сутрин, така че сигурно е тя. Аз ли да вдигна?!
Ейвъри грабна телефона и вдигна на второто позвъняване.
— Закъсняхте — каза гласът отсреща.
— Не сме. Бяхме точно навреме. Жената, на която си оставила плика, говореше по телефона, когато пристигнахме.
— Знам.
Ейвъри разбра, че те следят линията. Слава богу, че не бе позвънила на Марго.
— Вече обясниха ли ви къде трябва да отидете?
— Да. Искам да говоря, с Кери.
— Това не е възможно.
— Тогава откъде да знам, че е още жива?
— Жива е… поне засега. И от теб зависи и тя, и приятелките й да си останат живи.
— Защо правиш това?
— Без повече въпроси — изсъска жената. — Или веднага ще ти затворя. Ясно?
— Да.
— Вие сте тръгнали на едно чудесно приключение в търсене на съкровището и печелите точки, като се движите. Наградата е Кери. Искаш да я видиш пак, нали?
— Да.
— Добре. — Жената се засмя. — Готова си да изпълниш всичко. По-добре побързай, Ейвъри.
— Колко време…
— Побързай.
Жената затвори. Сърцето на Ейвъри биеше лудешки. Тя остави телефона, а Кристъл попита:
— Тя ли беше?
— Да. Кристъл, опиши ми я.
— Имаш предвид как изглеждаше ли?
— Да.
— Беше по-възрастна от теб, но по-млада и по-слаба от мен. Кени — извика тя. — На колко години беше според теб онази жена?
Кени влезе вътре. Почеса се по наболата брада, докато обмисляше отговора.
— Не знам. Никога не съм можел да определям възрастта на хората. Обаче изглеждаше супер.
Кристъл кимна.
— Имаше руса коса, всъщност е малко странно, че ме питаш как е изглеждала.
— Защо? — учуди се Ейвъри.
— Ами… защото… — Кристъл сви рамене. — Всъщност приличаше на теб.
Петнадесета глава
Кристъл каза на Кени, че ще спечели голяма награда, ако отиде с колата до града, за да се обади на номера, даден им от Ейвъри. Кени не й повярва и не искаше да го направи. Ейвъри отдаде неохотата му на факта, че отново му потече кръв от носа.
За разлика от Ейвъри Джон-Пол изобщо не им се моли, защото вече бе разбрал как работят миниатюрните им мозъци. Беше му писнало от двамата идиоти. Той блъсна Кени до стената и спокойно му каза, че ще го открие и ще го одере жив, ако не направи това, което Ейвъри иска. Просто и ясно. Онзи му повярва, жена му също. Погледът в очите на Джон-Пол им подсказа, че той не си пада по напразните заплахи.
Кристъл отскочи назад, когато Джон-Пол мина край нея. Тя събори телефона от тезгяха, но бързо го вдигна. Инстинктивно допря слушалката до ухото си, за да се увери, че линията е свободна, после затвори и каза на Кени:
— Телефонът не работи.
— Да не би да няма сигнал? — попита задъхано Кени, който още се опитваше да нормализира дишането си.
— Нали току-що ти казах.
— Тя го е направила — реши Кени и изгледа ядосано Ейвъри. — Сигурно го е счупила, след като свърши разговора с онази жена. Нали я видя как затръшна слушалката, Кристъл? Ще трябва да платиш за поправката — заяви той на Ейвъри.