Едрият грубиян бе толкова спокоен и небрежен, защо тя започваше да се побърква от напрежение? Когато светна една светкавица, Ейвъри успя да види ясно лицето му. Наболата брада би трябвало да го загрозява, но не беше така. Тя трудно устоя на желанието да докосне бузата му. Свежият аромат на тялото му също я разсейваше. Миришеше на гора и мускус, и стърготини. А когато я държеше в прегръдката си, за да я стопли, тялото му бе гладко като скулптура от мраморен блок. Всичко в него бе секси, по дяволите. Бе толкова мъжествен, толкова… Я се осъзнай, спря се тя. Запомни, ти ръководиш действията си.
Да, точно така. Тя приближи палеца и показалеца си пред очите му на около сантиметър разстояние един от друг и каза:
— Ей толкова ми остава да те намразя наистина.
Бе вложила точното количество гняв в гласа си. Освен това кимна, за да му покаже, че говори сериозно.
Той нито се впечатли, нито се уплаши. Просто затвори очи и каза сънено:
— Мога да го преживея.
Осемнадесета глава
— Ще минем през стената — съобщи им Ан и изчака реакцията на другите две жени. Сара я гледаше недоумяващо. Кери бе по-скоро подразнена.
— Да бе, как не! — измърмори Кери! — Ще използвам суперсилните си каратистки ритници и рентгеновото си зрение…
— Стига, Кери. Нека първо изслушаме Ан — упрекна я Сара.
— Казвам ви, може да стане. Когато слязох от колата, отидох до каменната стена и погледнах надолу. От тази страна склонът е полегат. Не е толкова стръмно и високо както откъм прозорците на дневната.
— И? — подкани я Сара.
— Забелязах още, че отстрани къщата е с кедрови греди, не с камъни както отпред. Килерът има външна стена и тя е точно там, където свършва каменната стена. Предлагам ви да издълбаем голяма дупка в гипсокартона близо до пода така, че когато се опитваме да избутаме кедровите греди навън, няма да се виждаме отпред.
— Но, Ан, стената не е само кедрови греди и гипсокартон — възрази Сара.
— Знам много добре какво има между тях — похвали се Ан. — Има изолация, но тя се къса лесно, може да има кабели, които ще заобиколим, ако трябва, и може би един слой специална водоизолация…
— И какво още? — попита Сара. Тя се наведе напред, докато обмисляше идеята на Ан.
— Дървена скара, за която са заковани гредите. Обикновено ги коват на четирийсет сантиметра разстояние. Ще можем да се промъкнем.
— Но как ще пробием гипсокартона. С юмруци?
— Ще използваме ръжена от камината — обясни Ан. — И ножове, за да разширим дупката. Проверих, кухненските ножове са си в чекмеджетата. Ако започнем сега, кой знае? Може до сутринта вече да сме навън.
— Времето ни изтича — възрази Кери. — Предлагам да опитаме да счупим някой прозорец и да се надяваме, че няма… — Тя спря, когато Сара поклати глава.
— Твърде рисковано е. По-добре да опитаме плана на Ан.
— Ами кедровите греди?
— Няма да е толкова трудно, колкото смяташ — увери я Ан. — Те са заковани, но ако ги блъскаме или ритаме достатъчно силно, ще успеем да ги отковем.
— Боже, имаме план — възкликна Сара. Тя плесна с длан по масата и се усмихна. — Сигурно е, че няма да намерим въже, с което да се спуснем до земята, но може да използваме чаршафи.
— Във филмите винаги използват чаршафи, когато бягат — съгласи се Кери.
— Наистина ли? — изуми се Ан.
Кери кимна.
— Май наистина не гледаш телевизия?
Ан поклати глава.
— Аз мога да се заема с чаршафите. Може би вместо да ги връзвам на възел, ще измисля начин да ги сплета… или нещо такова.
— Става — съгласи се Сара. — А докато ти се занимаваш с това, ние с Кери ще се заемем със стената. Ан, ти си гениална. Никога не бих се сетила да минем през стената. Но сега мисля, че планът ти е осъществим.
— Трябва да тръгнем, преди да е съмнало — каза Кери. — Не ми харесва идеята да се скитам из дивата гора през нощта, но ако се спуснем надолу по склона, докато подминем мястото, където е портата, можем да излезем на пътя и да вървим по него до града.
Така звучеше съвсем лесно. Наивна ли беше или наистина бе толкова просто?
— Вероятно ще трябва да вземем няколко остри ножа със себе си — предложи Сара. — В случай че попаднем на диви животни.
— Или на Мънк — добави Кери. Тя потрепери при тази мисъл. — Предпочитам сблъсък с диви животни, отколкото с него. Знаете ли… — Тя рязко спря, смутена от това, което се канеше да сподели.
— Какво? — попита Сара.
— Сигурно ще ме помислите за луда, но отначало ми се стори красив.
Сара се засмя.
— И на мен. Хареса ми акцентът му. Мислиш ли, че е бил истински?
— Предполагам — отвърна Кери. — Помислих си, че е секси.