И точно тогава потопът премина в град с големината на топки за голф, които се сипеха върху тях, докато двамата с Джон-Пол тичаха да се скрият под дърветата.
Нови шумове я върнаха към настоящето. Дали той чуваше всичко това? Тя вдигна глава от рамото му и напрегнато се ослуша. Тънки снопове сивкава светлина се процеждаха през клоните на дърветата, а пороят не спираше.
Джон-Пол бе затворил очи, но когато Ейвъри го изгледа настоятелно, той бавно ги отвори. Погледът му се впи в нейния. Толкова бе благодарна, че той е с нея. С него се чувстваше в безопасност. Нямаше да се наложи да мине през този кошмар сама, силата му й даваше надежда и я успокояваше.
— Искам… — Не успя да изрече думите, да му каже колко много цени помощта му. Не можеше да спре да гледа устните му.
— Да, и аз.
По-късно не бе сигурна кой започна тази целувка. Знаеше, че се бе навела към него и после неговата глава се наклони към нея. Или тя го бе придърпала към себе си и той просто се бе подчинил? Не помнеше. Устните им просто… се сляха.
О, колко чудесно бе усещането. Устните му бяха толкова топли, а и той знаеше как да преодолее задръжките на една жена. Караше я да иска още и още. Беше нежен и всеотдаен, но и груб, и настойчив в същото време. Ръката му обви брадичката й и я натисна леко, за да я накара да разтвори устните си.
Тя се намести в скута му и обви ръце около врата му. Когато той започна да я гали, тя забрави за задръжките си, тялото й се разтопи в ръцете му. Езикът му я побъркваше, караше я да иска да бъде по-дръзка.
Топлината на ръцете му се разпростираше по цялото й тяло. Когато той спря да я целува, Ейвъри осъзна, че ръцете му са под тениската й. Знаеше, че той също е под въздействието на целувката, защото усещаше как сърцето му бие учестено под пръстите й.
Опита да стане от краката му, да се върне на мястото си, но той не я пусна. Задържа я, после нежно притисна главата й към рамото си.
— Знаеш ли какво ще ми дойде добре сега? — прошепна той с дрезгавия си секси глас.
Тя още се опитваше да си поеме дъх. Усещаше вкуса му върху устните си и мислено повтаряше всяка секунда от тази помитаща целувка.
Въпросът внезапно достигна до съзнанието й.
— За бога, Джон-Пол.
— Какво?
— Ти искаш секс.
Той не каза нито дума дълго време, сякаш обмисляше казаното.
— Ами да. И това би било хубаво. Сладурче, ако предлагаш, няма да ти откажа. — Тя не виждаше лицето му, така че той можеше да си позволи да се усмихне. — Но всъщност си мечтаех за един чийзбургер.
Главата й рязко се надигна. Той дръпна брадата си в последния момент.
— Какво?
— Мислех си, че точно сега ще ми дойде добре един чийзбургер. С пържени картофи и студена бира — добави той.
— Храстите не ти ли стигнаха?
Той се засмя.
— Това не бяха храсти. Бяха ядивни листа и плодове. Накарах те да ги изядеш, защото ще ни дадат енергия. Но въпреки това искам чийзбургер. Зет ми ме запали по вредната храна.
— Наистина ли си мислеше за храна?
Той се ухили.
— Да, но ако толкова отчаяно искаш секс, мисля, че мога да се погрижа за теб.
— Не искам да правя секс.
— Каза, че искаш.
Той бе ужасно досаден.
— Не, не съм казала.
— И ме целуна — изтъкна той. — Така че си помислих…
— О, за бога!
— Очевидно не можеш да държиш ръцете си настрани от мен, сладурче.
Нищо чудно, че любовта и омразата бяха толкова тясно свързани. Точно сега й се искаше да го удуши. Харесваше му да я дразни, направо се забавляваше.
Но тя държеше последната дума да е нейна.
— Беше просто една незначителна целувка.
— Тогава защо си така разгорещена и нервна?
— Не съм.
— Лъжкиня.
Само от неговата уста обидата можеше да прозвучи като милувка.
— Ти разгорещен и нервен ли си?
— В никакъв случай.
Тя се засмя.
— Кой лъже сега?
— Първото правило при всяка операция е да се казват възможно най-малко лъжи. Сега се опитай да починеш. Още десет минути и тръгваме.
Тя не можеше да си почива, докато не се отпуснеше, а имаше само един начин да направи това. Дръпна се настрани от Джон-Пол и зае една поза, която бе научила от учителя си по йога. Постави ръце на коленете, с дланите нагоре, изпъна гърба си и затвори очи. Концентрира се върху дишането си, дълбоко, прочистващо дишане, като се насили да блокира шумовете на гората и мислите, които препускаха в главата й. Отне й поне пет минути, докато усети как мускулите й се отпускат.
— Какво правиш?
Въпросът му я разсея.
— Правя упражнения за релаксация.