Тя го превръщаше в истински романтик, но той не възприемаше това като слабост, защото бе луд единствено по Джили и никоя друга. Той вярваше с цялото си сърце, че ако не умреше по време на някоя от еротичните игри, които играеха в леглото, щеше да остарее заедно с Джили.
О, да, беше луд по нея. Всяка минута, в която бе буден, той мислеше за нея, защитаваше я от опасностите. Стига да запазваше наблюдателността си и да поправяше грешките й, двамата щяха да бъдат в безопасност.
Беше се наложило Мънк да разубеди Джили за една от идеите й. За кратко тя се бе забавлявала с идеята да отвлекат Ейвъри, за да седне и да й разкаже истината за Кери. Толкова бе наивна. Вярваше, че може да накара дъщеря си да промени отношението си към Кери и нея. Мънк внимателно й обясни, че след всичките години, в които Кери бе промивала мозъка на племенницата си, Джили не би могла да убеди дъщеря си, че всъщност е била любеща майка.
Тя съвсем не бе съвършена. Имаше изкривена представа за майчинството, защото вярваше, че след като е родила Ейвъри, има право да я притежава. Говореше за дъщеря си като за своя собственост, не като за човек, а Кери я бе лишила от това съкровище. Озлоблението срещу сестра й бе подхранвано с години, но Джили бе търпелива, когато ставаше въпрос за отмъщение. Колкото и дълго да трябваше да чака, в крайна сметка щеше да си върне на Кери.
Тя настояваше лично да натисне бутона, който щеше да взриви къщата. Обеща на Мънк, че няма да пролее и една сълза за смъртта на сестра си. Кери сама си бе виновна. Тя бе причината Джили да не успее в живота, тя бе причината Ейвъри да мрази майка си. Тя бе причината за всички нейни провали. Така че бе съвсем справедливо Джили да иска да види с очите си как сестра й умира.
Мънк не бе отблъснат от бруталната й честност. Как би могъл? Тя го бе приела с всичките му грехове и той й дължеше същото.
Сега той се опитваше да оправи всички грешки, допуснати при изоставената мина. Тя бе сигурна, че двамата ще се спуснат в мината, за да търсят Кери, и бяха планирали Мънк да пусне експлозиви в дупката, да я запечата и да се върне при Джили.
Той не вярваше, че Ренърд ще влезе в мината, и се бе оказал прав. Бе смятал обаче, че ще успее да застреля и двамата и да хвърли телата им в мината, но пропусна шанса си, докато те се катереха по склона, а после скочиха във водопада.
Сега ги преследваше методично. Беше загубил скъпоценно време, за да се върне при колата си и да пресече реката, но навакса част от изгубеното време, като караше с висока скорост по планинския път и мина напряко, за да ги пресрещне там, накъдето смяташе, че са се отправили.
Ренърд не бе оставил никакви следи, но Мънк знаеше, че е бил в армията, и не очакваше да се справи лесно с него. Когато бе проучвал човека, който го преследваше, той бе прочел досието му и бе впечатлен. Вярваше, че при други обстоятелства дори биха могли да се сприятелят. В крайна сметка много си приличаха. И двамата бяха професионални убийци. Мънк бе убивал за пари, а Ренърд за признание. Това обаче не означаваше, че онзи го превъзхожда. Всъщност според Мънк това бе доказателство, че противникът му бе глупак.
Все пак би му харесало да има възможност да седнат с Ренърд, да изпият по няколко студени бири и да си поговорят за минали подвизи. Но Ренърд никога не би се съгласил. Бе твърде почтен и това му вредеше. Според засекретеното му досие, което Мънк бе успял да разсекрети, Ренърд страдал от претоварена психика. Мънк не вярваше на такива глупости. Според него той е напуснал работата си, когато е осъзнал, че започва да му харесва властта, която изпитва всеки път, щом натисне спусъка. Чест, как ли пък не!
Дали и Ренърд бе любопитен да опознае Мънк? Дали си фантазираше как сяда да обсъди с него тръпката от преследването, опиянението от убийството? Така му се искаше да разбере. Може би, ако успееше да го рани, да го парализира, щеше да има възможност да поседне до него и да си побъбрят като стари приятели, докато кръвта на Ренърд изтича. Това би било страхотно, да си поговорят като равни, да споделят несгодите, да се похвалят с успехите си?
Мънк се засмя. Кой се бе отдал на фантазии сега? Погледна часовника и поклати глава. Ако не забележеше двамата скоро, щеше да се наложи да се върне при колата и да тръгне към мястото, където го чакаше Джили. Тя нямаше търпение да се върне при планинската вила, за да види как се справя сестра й. Досега трите жени сигурно вече се бяха сдърпали като диви котки и бавно се побъркваха от ужас. Поне Джили се надяваше да става точно така.