Стига си мечтал и се залавяй за работа, каза си той. Вдигна мощния си бинокъл и отново огледа терена. Обръщаше се на север, когато забеляза наблюдателната кула в далечината, може би на километър и половина. В момента по нея слизаше един горски рейнджър. Мънк го наблюдава, докато мъжът не стъпи на земята.
— Виж ти — прошепна той, след като пресметна. — Има моя ръст.
Точно един час по-късно той стоеше подпрян на парапета на върха на кулата и оглеждаше хълмовете. Като погледна към храсталака долу, видя бялата тениска на рейнджъра, когото бе застрелял в слепоочието и после бе съблякъл, за да вземе униформата му.
Тъкмо се канеше да изостави преследването, когато внезапно видя двойката. Русата коса на Ейвъри, точно като на майка й, блестеше в златисто от слънчевите лъчи. Мънк не можеше да повярва на късмета си. Те се приближаваха, спускаха се по склона цели-целенички, мърляви и изтощени на вид. Смехът му отекна наоколо. Само да съобщи на Джили. Знаеше какво ще каже тя. Щеше да му каже, че е изключителен късметлия.
Той щеше да се съгласи, разбира се, макар да знаеше, че късметът няма почти нищо общо с това, че бе открил плячката си. След като бе огледал внимателно картата, предположи, че ако са оцелели в бързото течение на реката, са излезли преди огромния водопад под Кауърдс Кросинг.
Мънк реши да ги пресрещне. Слезе по стълбата и заобиколи до пътеката, навел глава и нахлузил шапката така, че да скрива лицето му.
Когато стигна поляната между дърветата, той бавно се обърна и се престори, че едва сега ги забелязва близо до върха. Вдигна ръка, за да им махне за поздрав.
Ейвъри чу Джон-Пол зад себе си.
— На земята, Ейвъри. Веднага.
Тя не се поколеба. Престори се, че се спъва, и коленичи. Джон-Пол я настигна и се наведе, прегърна я през рамото, сякаш да й помогне да се изправи.
— Преструвай се, че си се наранила.
Ейвъри се търколи на една страна, хвана глезена си и направи преувеличена гримаса. Идеше й да се разплаче от разочарование.
— Това не е истински рейнджър, нали?
— Не.
Тя продължи да разтрива глезена си.
— Как разбра?
— Видях пушката му. Рейнджърите нямат оптични мерници на пушките си.
Тя го погледна изненадано.
— Видял си мерника от такова разстояние?
— Проблесна на слънцето — обясни той. — Мисля, че е той. Не казвам, че е Мънк, но…
— Стига ми и само, че предполагаш — прекъсна го тя.
— Добре. Ще ти помогна да се изправиш. Облегни се на мен и пак ще тръгнем надолу, но ще се отклоним на запад. Когато стигнем дърветата, ще хукнем с всички сили.
— Той ще ни последва.
— Готова ли си?
Той не й даде време да отговори, а я вдигна, като я подпря на едната си страна.
— Куцай — нареди сърдито той и двамата продължиха да се спускат. Вървяха като двама пияници и се отклоняваха на запад, докато се движеха.
Джон-Пол съзнателно се движеше така, че да са извън обсега на пушката на Мънк. Сега беше сигурен, че мъжът, облечен като горски рейнджър, е убиецът, защото той не бе помръднал от мястото си на пътеката. Един рейнджър би се втурнал да им помогне.
— Чака ни да влезем в обсега на пушката му.
— О, боже.
— Изплашена ли си?
— Уф…
Отговорът й го накара да се усмихне.
— Браво. Добре, сладурче. Бягай.
Тя веднага се изстреля към прикритието на дърветата. Джон-Пол я следваше по петите, но се обърна да хвърли един бърз поглед надолу и видя, че Мънк тича към тях. Имаха добра преднина. Ейвъри бягаше бързо надолу по хълма, надявайки се да пресече пътя под Мънк и през цялото време се молеше да попаднат на туристи или истински рейнджъри, които да им помогнат.
Ушите й пищяха. Какъв бе този звук? Вятърът свиреше в дърветата? Или това бяха прелитащи куршуми? Не, не бяха.
Шумът спря също така рязко, както бе започнал, после отекна отново, този път по-силно и пронизително. Звучеше като свирка.
— Чуваш ли… това? — попита тя задъхано.
— Да.
После чу тръба. Да не полудяваше? Продължаваше да бяга, краката й отскачаха от меката почва и тя се носеше надолу, задъхана от усилието.
Мускулите на краката й горяха. Изведнъж загуби почва под краката си. Щеше да падне с главата надолу в една клисура, но Джон-Пол реагира инстинктивно и я вдигна във въздуха, както се движеше на крачка зад нея.