Выбрать главу

Неприятното чувство към Ирина не го напусна и вечерта, когато вече си бяха легнали.

— Едно не мога да разбера: нима тези нещастни езици си струваха да развалиш заради тях вечерта на всички? — процеди през зъби Александър.

— Ти изобщо много неща не разбираш — отговори жена му.

Турецки сърдито се обърна и задиша тежко, правейки се на заспал. Чуваше как проплаква Ирина, но неясно защо, не му се искаше да я успокои.

Глава 4

Невидимият меч

Те седяха в малка, почти празна кръчма. Както се оказа, Бояринов знаеше сума ти такива местенца в шумната и суетна Москва. Пиеха вино, ядяха различни морски деликатеси и говореха ли, говореха…

— Кажете ми, Верочка, това не ви е първи брак, нали така?

— Да. Трети. Но за разлика от двата предишни този е напълно щастлив — отговори Вера Горбовска.

Бояринов само се разсмя с някакъв мефистофелски смях.

— Защо се смеете, Антон?

— Хайде стига! „На този свят няма щастие, а спокойствие и свобода.“ Това се е превърнало в щампа, но всички истини са банални.

— Защо пък да няма? При нас има — предизвикателно отговори Вера.

— И с какво този ваш брак се различава от предишните два?

— С какво? — Тя се замисли, хапейки стръкче магданоз. — Знаете ли, двата предишни бяха стандартни за хора с нашата професия. Пълна свобода, паралелно съжителство.

— Предишните ви съпрузи също ли бяха актьори?

— Не, първият беше художник. Макар че това е почти едно и също. Ако не е и по-зле. Модели и всякакви такива… Заради младостта ми изглеждаше унизително да изисквам съпружеска вярност. Още повече че ние сякаш живеем на един площад, всеки познава всеки. И всички много добре знаят кой с кого спи. Единственото средство за самозащита е да се правиш, че не ти пука за изневерите на мъжа ти и… да изневеряваш и ти. Всъщност това е много разрушително за брака.

— Наистина ли? Но много актьорски семейства живеят точно по този начин. С години, десетилетия.

— Да, така е. Но аз произхождам от много патриархално семейство. Баща ми беше московчанин, но не кореняк. Настанил се в Москва, след като завършил висше и се оженил за майка ми. Но по принцип произхожда от сибирско семейство с много строги правила и съхранени традиции. Всяка неделя цялото семейство дружно правело пелмени, а пък дядо ми бил строг и бързо раздавал правосъдие. И баща ми беше такъв. Също можеше да напляска някого с колана си.

— Примерно вашето, както си го представям, нежно дупенце?

— Не, мен не ме пипаше даже с пръст. Затова пък брат ми си го получаваше. Всички се страхувахме от него. Но и го обичахме. Той ни издържаше, беше наш защитник. Тъкмо той, а не моята майка ми позволи да се снимам още като малко момиче. Вярваше в мен.

— А мъжете ви? — напомни Бояринов, без да забравя да долива на Вера вино.

— Мъжете ми? Нали вече ви обясних. Безкрайната лекота на битието. Пътувания, гастроли, снимки, редки срещи и неизбежно отчуждаване. А на мен непрекъснато ми се искаше стабилност и постоянство.

— И ги намерихте в Олег?

— Да, представете си — отговори Вера, сякаш се стараеше да докаже нещо.

— Струва ми се, че той е по-млад от вас. С колко години беше…

— Десет. И какво? — предизвикателно отговори Вера.

Но по това как веднага се зачерви лицето й Бояринов разбра, че е напипал болното й място.

— Господи, ами абсолютно нищо! Всъщност изглеждате много по-млада от него.

— Изобщо не ме вълнува как изглеждам — високомерно каза тя.

— Така ли? — лукаво се усмихна Бояринов.

— По-точно, аз съм сигурна в себе си. И в своята външност.

— Господи, Верочка! От първия момент на нашето общуване ви уверявах, че сте завладяваща жена. Че сте извън всякаква възраст. Че вашата загадъчна сексуалност може да подлуди всеки мъж от седем до седемдесет години!

Вера се засмя.

— Най-накрая! Вече се бях изплашил, че ще загубя своята звезда. Разберете, че не ви разпитвам от празно любопитство. Аз трябва да знам за вас и за Олег всичко. Като семейния лекар, като адвокат, ако щете. Трябва да чувствам героите от филма си, моите Ирина и Максим. Тези измислени образи ще бъдат въплътени във вашите с Олег тела, във вашите души, сърца.

Вера гледаше Бояринов като омагьосана. Мек, проникващ в съзнанието глас, който те обвива изцяло, кара те да бъдеш послушна и покорна.