— В колко часа е станало това?
— Вечерта. Около шест вечерта. Аз свърших работа по-рано, отидох си до вкъщи, обядвах. И го взех.
— Откъде?
— От дома му. Той живее… това е седми блок, до нашия.
— А той какво правеше, когато отидохте да го вземете?
— Седеше на компютъра си. Знаете ли, той е побъркан на електронни игри. Седеше и играеше.
— Дванадесет — това е денят, когато загина Климович.
— Да, спомням си. Но първо, аз тогава не знаех за това, а второ, с какво можех да помогна на убития? Ето, опитвам се да ви помогна при разследването на това убийство, но вие не обръщате внимание на показанията ми.
— Да продължим. В събота жена ви е отишла на вилата. Тя обади ли ви се оттам?
— Да! Господи, нали вече знаете, че Круглов умря на вилата ми.
— А вие откъде знаете, че аз знам?
— Обадиха се съседите от вилата. Вие там вчера сте вдигнали голям шум. И напразно — той леко се усмихна.
— Напразно ли? В какъв смисъл? Късно сме пристигнали?
— Ах, нямах предвид това. Смъртта на човек е много тъжен факт. Но аз какво общо имам с това? Този глупак е докопал бутилките с водка и е изпил цял литър. Когато пристигнала Марина, вече бил труп! Горкото момиче! Наложило й се да извика „Бърза помощ“, да нощува там сама…
— А вие защо не отидохте при нея?
— Онази вечер бях зает с работа.
— В събота?
— Аз съм на ненормирано работно време.
Той беше самото спокойствие и самообладание. На Турецки много му се искаше да изкара този господин извън кожата му. Но засега не ставаше.
— Марат Игоревич! При първия ни разговор и вие, и жена ви се оплаквахте от заплахи от страна на Нестеров. Имаше ли такова нещо?
— Разбира се! Нали все това ви казвах!
— Нощни обаждания. Всяка нощ в три часа. Цял месец, чак до убийството на Климович.
— Ами да.
— Нестеров ли се обаждаше?
— Да.
— Но през това време Нестеров се е намирал в болницата и не е можел да ви се обажда. Това вече е изяснено. Тогава кой се е обаждал?
Литвинов отмести очи за част от секундата, но веднага след това спокойно погледна към Турецки.
— Тъкмо Нестеров се обаждаше! — каза той, акцентирайки на името. — А как точно го е направил, това трябва да изясните вие, а не аз.
— Ясно. А сега обажда ли се? Заплашва ли?
— Не. След смъртта на Климович обажданията спряха. Очевидно той е преценил, че вече достатъчно ме е уплашил.
— Да се върнем към съботата. Марина Илинична е открила труп, извикала е „Бърза помощ“. Откарали са покойника. Какво е станало после? Какви са били вашите действия във връзка с това нещастие?
— Бях принуден да се заема с погребението. Това е напълно естествено за един почтен човек. Вижте сам: той умря на вилата ми, след като се напи с моята водка. Все едно че аз съм непряк виновник за смъртта на този човек. При това самотник. Това е мой дълг — да го погреба.
— Вие не сте го погребали, ами сте го изгорили в крематориума. И доста бързо сте се справили с това тъжно мероприятие.
— А вас какво ви притеснява? Има си официално заключение за смъртта. Не е открито нищо криминално. Да знаете, че при мен всеки ден е разграфен. Не мога да изгубя цяла седмица, за да погребвам всъщност някакъв чужд човек. Подозирате ли ме за нещо? — извика той. — Явно е истина, че добрите дела се наказват!
— Хайде да минем без сцени. Значи излиза, че в събота вечерта жена ви е останала на вилата насаме с труп, а вие сте били в града, във вашия апартамент. Насаме с кого?
— Какво значение има това? — присви очи Литвинов.
— Със Зоя Дмитриевна Руденко, която изобщо отричаше между вас да има каквато и да е връзка.
— Това си е наша лична работа! Да, отричаше. Защото пази репутацията ми! Аз между другото съм женен мъж. А вие, вместо да разберете, че Нестеров изпитва към мен люта злоба заради това, че Зоя ме обикна, да разберете, че това също е мотив за престъплението, което едва не успя… Вие се врете в леглото ми…
— Защо все пак е убит Климович, а не вие?
— С мен не успя! А снарядът не пада два пъти на едно и също място. Не се получи да ме убие, затова ще реши да ме уплаши така, че да ми държи влага до края на живота ми. Но и това не стана!
— А знаете ли, Марат Игоревич, че вие, обзет от най-светли човешки чувства, сте набутали в пещта на крематориума убиеца на Климович?