Литвинов се опита да демонстрира учудване, объркване, смутеност… Но веднага отново се взе в ръце.
— Откъде знаете?
— Знаем. На днешна дата това е точно установено — въздъхна Турецки. — Както и това, че първото взривно устройство, което беше открито над вратата ви, е било закачено от вашия електричар. Дмитрий Круглов. Ето какво се получава. А вие този убиец в течение на цяла седмица го държите на вилата си. После той умира, напивайки се с вашата водка.
— Вие сте ме нарочили предварително — процеди Литвинов. — Ако Круглов е убиец — той е само изпълнител. Защото между нас нямаше никаква лична вражда. Даже нещо повече, той беше много привързан към жена ми. Тя го наглеждаше, хранеше, говореше си с него. Това може да го потвърди всеки от нашата кооперация. А пък Климович нашият електричар изобщо нямаше откъде да го познава. Излиза, че някой го е наел.
— Така излиза — съгласи се Турецки.
— И вие мислите, че аз съм го наел да ме убие? Или жена ми?
— Какво си мисля аз… Мисля, че трябва да си много хладнокръвен човек, за да изпратиш жена си да се оправя с труп, а самият ти да се прегръщаш с любовницата си в съпружеската спалня.
— Слушайте, господине! — Литвинов видимо побесня. — Вие не сте нравствена полиция. И едва ли ще бъдете. Защото на вас самия не ви е чиста работата. Тези дни ви видях, и неведнъж, до „Кропоткинска“. С момиченце на около осемнадесет години. Помислих, че е дъщеря ви. Ама не била тя. На дъщерите не подаряват такива букети и не ги целуват по този начин. Как мислите, ако жена ви разбере за това, дали ще й бъде приятно?
— Ами съобщете й вие. — Саша мило се усмихна.
— Задължително. И ще настоявам да бъдете отстранен от следствието.
— Брей, брей. Докато още не са ме отстранили, бих искал да разпитам Марина Илинична.
— Тя има хипертонична криза. На легло е.
— Ясно. Ще трябва да се свържа с нейния лекуващ лекар да изясня какви са перспективите. Да не би да е необходимо да бъде приета в болница? Че може да пийне вкъщи някое чайче и… Не бих искал. И ако се случи нещо подобно, да не дава Господ, няма да можете да погребете жена си толкова бързо, както Круглов, ясно? — с гальовен глас каза Турецки. — А засега приключихме. — Александър стана.
Стана и Литвинов. Очите му мятаха искри.
— Моля!
След като затвори вратата зад гърба на Литвинов, Турецки няколко секунди стоя като вкопан. Ето така, всичко тайно става явно.
Прав беше Грязнов, когато апелираше към неговото съзнание. Работата не беше само в това, че този мръсник Литвинов можеше да съобщи на Ирина за изневярата на мъжа й. Това беше ужасно, но не бе всичко. Всъщност излизаше, че той, Турецки, е на едно ниво с Литвинов. А пък това беше толкова лошо, че повече нямаше накъде.
Но какво да направи, след като нямаше сили да скъса тази връзка?
Турецки влезе в кабинета на Меркулов, подминавайки Клавдия, сякаш тя беше част от обзавеждането.
— Къде отивате, Александър Борисович! — изкрещя със строг глас секретарката.
Но беше късно да вика. Тъй като Турецки вече стоеше пред Константин Дмитриевич.
— Какво става? Какво ми влизаш като някой шеф? Влизай и разказвай.
— Значи така. Установихме убиеца на Климович. Това е някой си Круглов, електротехник от блока на Литвинов. Онзи същият, който обезвреди първото взривно устройство.
— Доказателства?
— В апартамента на Круглов е открит цял арсенал от боеприпаси, включително и пластичен експлозив, част от взривния пакет, аналогични с онези, които са били използвани и в двата случая. Навсякъде има отпечатъци от пръсти. Същите като в апартамента на Круглов върху обзавеждането, върху компютъра и така нататък. Освен това Круглов е разпознат по снимка от съседка на Климович, но това е косвено доказателство. Преките са достатъчно. Работата не е в това. Работата е там, че Круглов умря.
— Вече?
— Да.
— Къде е трупът?
— Нямаме труп. Трупът е кремиран.
— Кой помогна?
— Литвинов…
Саша от време на време се ядосваше и повишаваше глас, докато разказваше за всичко, което се беше случило през последните дни.
— Как можа да се случи така, Саша? Как можахте да изпуснете Круглов? Или поне трупа му?
— Аз съм виновен — тихо каза Турецки. — Никога няма да си го простя. Ако поне бяхме успели да приберем навреме трупа, нашите експерти сигурно щяха да намерят нещо. И щяха да накарат Литвинов да си признае. А така… Даже няма как да се направи ексхумация. Как можах така да се изложа!