— Лошо — въздъхна Меркулов. — Ами сведена глава сабя я не сече. Какво ще правим по-нататък? По принцип можем да закрием делото. Член пети от НПК: „Наказателно дело, възбудено срещу починал, се прекратява…“
— Защо ми цитираш НПК? Да не мислиш, че съм го забравил? Освен изпълнителя има и съучастници на престъплението. Поръчител, помагач и така нататък.
— Аз разбирам всичко. Но ти толкова не искаше да се захващаш с това дело, тичаше при мен, викаше, че те карам теб, „важния“, да се занимаваш с битови кавги, да се ровиш в чуждото мръсно бельо. Даже ми казваше, че това дело, извинявай, „не ти го вдига“. Това твои думи ли са?
— А сега „ми го вдига“!
— Честито! С какво е свързана тази промяна?
— Защото съм сигурен, че поръчител е самият Литвинов. Сигурен съм, разбираш ли? Затова той толкова успешно сви Круглов до една шепа пепел. Добри синове имат приятелите на нашия главен…
— Остави това! — замаха с ръце Меркулов. — Синът не отговаря за бащата. Тоест в този случай е обратното. Обясни ми на мен, стария глупак, за какво му е потрябвало на Литвинов да урежда покушение срещу себе си? А срещу Климович?
— Това е акция срещу Нестеров, факт! Нестеров пречи на Литвинов!
— А пък аз си мислех обратното, че Литвинов не дава на Нестеров да работи.
— Ами да. Това е само външната страна. Но отвътре има нещо друго. Нещо много му се иска на Марат Игоревич да вкара професора на топло. Но защо му е потрябвало? Да си присвои неговата работа? Това трябва да се докаже…
— Значи ще продължиш да ровиш?
— Ще ровя. И искам да предупредя: Литвинов ще насъска кучетата срещу мен. Той вече ме заплаши, че ще ме отстрани от делото.
— Е-е, тук е прекалил. Засега все още тези въпроси ги решавам аз. Кажи ми какво ще правиш нататък?
— Ами ние ще се направим на кротки. Убиецът значи е намерен. Следствието търси поръчителя. Без да бърза, стъпка по стъпка. Ще продължим да подслушваме телефоните както на Литвинов, така и на Нестеров. Ще провеждаме външно наблюдение и на Литвинов, и на жена му, и на „любимата“ му.
— Я чакай, това какво, да не би да са различни жени?
— Да, различни са. Изгарям от желание да разпитам Марина Литвинова. Изгарям!! Но тя има болничен. Седи си вкъщи като в единична килия. А вече има любопитни подробности! Които бих искал да обсъдя именно с нея.
— Я кажи някоя.
— Онова жигули, дето беше забелязано в двора на убития тъкмо когато там се е появил Круглов, тоест предната вечер — ние го открихме. От отпуска се върна съседът на Климович, той беше запомнил няколко цифри от номера. Плюс показанията на портиерката от блока на Литвинови. Накратко казано, тази жигула е собственост на самотен старец, който дава мило и драго за нашата Марина Илинична. За това транспортно средство тя има пълномощно. И портиерката от блока даде показания, че на единадесети, в навечерието на покушението, Марина Илинична е използвала неговото жигули.
— Ами извикай Литвинова.
— Не, Костя. Аз ще почакам. Ще затихна. Защото и Литвинова ще даде фира, преди да успея да си поговоря с нея от сърце.
Глава 23
Почивки по пътя
Мина един месец. Октомври нахлу с неочакван студ, без преход веднага след лятото дойде зима. Нощем температурите редовно падаха под нулата.
Марина Илинична Литвинова тежко стана от леглото, наметна върху раменете си одеяло и потътри крака към кухнята. Тя се научи да се събужда в три без пет. Проклетото звънене започна отново и нахлуваше в дома им точно в три часа през нощта вече две седмици.
Тя ставаше пет минути по-рано, за да не събуди Марат, който сутринта е на работа (на тоя кретен Нестеров изобщо не му пука, че човекът работи), взимаше слушалката на телефона в кухнята и седеше там в очакване на неизбежното.
Марина се допря до прозореца. Ами да, минус три градуса. Зима.
Марат неподвижно лежеше в леглото и равномерно дишаше. Той, разбира се, не спеше. Разбира се, че чуваше телефонните позвънявания и приглушените стонове на Марина. Нейните искания да бъдат спрени тези мъчения. Смешна жена. Край! Влакът пътува. Вагоните потракват. Не се предвиждат почивки по пътя. Крайната точка на маршрута — ето я, съвсем близо. Защото всички те се умориха от тази телефонна игра. Не само онази, за която е измислена, но и тези, които я измислиха и осъществиха.