Телефонът избухна от високия звук. И макар че тя всяка нощ очакваше този момент, той всеки път настъпваше неочаквано. Телефонът пищеше с нахален, отвратителен звън. Тя включи слушалката и я притисна към ухото си.
— Аз тебе, Литвинов, ще те изтрия от лицето на земята, разбра ли? — изръмжа омразният мъжки глас.
— Изрод! Ще те убия! Ако не ни оставиш на мира, аз ще те убия! — с приглушен глас крещеше в слушалката Марина.
Марат влетя в кухнята.
— Какво, Мариша? Какво? Пак ли той?
Марина изпусна слушалката и се разплака.
— Повече не мога така…
Марат я притисна към гърдите си.
— Подлец! Най-важното е, че се е сдушил със следователя. Този Турецки слуша само него. А моите показания… — Марат махна с ръка.
— Какво да се направи, че да го махнат? Да го отстранят? Нека бъде друг следовател!
— Това е невъзможно. Баща ми, дето е толкова близък с… Ти нали знаеш. Той се обади, говори с Генадий Михайлович. Всичко е напразно. Онзи само отбива номера: аз най-добре си знам. Какво виждаш оттам? Моите хора всичките са орли! А Турецки е най-големият орел! Него, виждате ли, в работата го ценели. И нищо не мога да направя с Нестеров! Ще продължи все така да ни подлудява!
— Ще го убия — тихо и твърдо каза жената.
— Кого? Той сигурно има охрана. Въоръжен е.
— Не Турецки. Нестеров. Аз ще убия Нестеров — повтори тя думите си като мантра.
— Господи, какви ги приказваш? Ти не може да излизаш на улицата. И изобщо… това е пълна лудост. Тогава по-добре аз да го убия. Аз съм мъж. Ще го пресрещна след работа. Той се прибира пеша от работа. По-късно, когато има малко хора. Ще го издебна и ще го блъсна с колата, по дяволите! Ще оставя колата там, майната й! Спокойствието е по-скъпо! Трябва само да сменя номерата, да съобщя, че е открадната. Господи, Мариша! Какви ги приказваме! Докъде ни докара този! — Той стисна жена си в прегръдката си. — Всичко това, разбира се, е шега. Но ако този кошмар продължи и за него няма управия…
— Тихо, тихо, Маратик! Какво ти става? Не се нервирай! Утре имаш тежък ден. Трябва да се наспиш.
— Ти също. Утре при тебе ще идва личната лекарка. Внимавай, пак ще вдигнеш кръвното.
— Не. Няма да го вдигна. И изобщо вече ми писна да седя вкъщи. Цял месец никъде не съм излизала. Край, стига. Нека не ми продължават болничния. Искам на чист въздух!
— Недей веднага да излизаш задълго! Отвикнала си от въздуха, от улицата. Гледай самата тебе да не те сгази кола.
— Какви ги говориш… Аз ще внимавам…
Тя тихо изтри сълзите си и се повлече към спалнята. Той изпуши една цигара, гледайки през прозореца. Всичко се движеше по план. Още няколко дни, най-много седмица, и Марина ще „разкъса“ Нестеров. Образно казано. А какво трябва да направи наистина, той всъщност току-що й подсказа.
Турецки пътуваше от „Голяма Дмитровка“ по посока на „Пречистенка“, при Настя. Днес вечерта съквартирантката й беше на работа. До утре сутринта. Не, той, разбира се, ще се върне да пренощува вкъщи. Но може да го направи и в четири, и в пет сутринта. Ирина няма да го чака цяла нощ.
Всичко бе сложно. Общуването с Ирина, лишено от чувственост и топлината на взаимната им любов, правеше домашния му живот мъчително задължение и за двамата. Но… Какво да се прави? „Вярност, която успяваш да запазиш само с цената на големи усилия, с нищо не е по-добра от измяната.“ Не беше Конфуций, а Ларошфуко. Но също добре го е казал.
Настя също вечно е недоволна: отделял й малко внимание. Тя толкова чакала неговите обаждания, техните срещи… Време е, отдавна е време да се осъзнае и да спре. Но… Той, Александър, все още „е участник в събитията, пие, пуши и потъва към дъното…“ — както е казал поетът.
За да скъса с Настя, не трябва да се вижда с нея. Но как да скъса, без да се срещне с нея, без да си изяснят нещата? А когато видеше нейното нежно, заобиколено от къдрици лице, нима можеше да говори за раздяла?
Всичко това продължаваше, въртеше се и се сучеше над горката глава на Турецки.
За да не мисли за това, той пренасочи мисълта си към делото на Литвинов.
Какво бяха изкопали за месец? Какво разбраха?
Че два пъти в седмицата Литвинов ходи в дома на Зоя Руденко и се заседава при нея доста след полунощ. Оперативните работници на Грязнов дори направиха някакви компрометиращи снимки, макар самият Саша да бе противник на мръсните методи. Но на война — като на война.
Че са започнали отново нощните обаждания в апартамента на Литвинови. И от чий телефон се правят тези обаждания? Оказа се, че от телефона на чаровната Зоя Дмитриевна. Тоест гласът на Нестеров, предварително записан на диктофон от предвидливия Литвинов, се въртеше от звукооператор с фамилията Руденко според предварително съставен график.