— Така ли ви отговори?
— Представете си, точно така. На мен, човек, който разработва ваксини, жена, която може да му бъде майка!
— Колко възпитан господин! Мда. Разбрах. Освен едно нещо — за какво ви е всичко това?
— Моят син ми казва същото. Мамо, я вземи да се пенсионираш. Аз, мамче, ще те изхраня. Твоята заплата на завеждащ лаборатория, кандидат на науките, възлизаща на две хиляди рубли, е срам за семейството. Точно така казва. Но! Първо, обидно ми е за държавата. Второ, за нашата работа. За труда, не само моя, но и на тези, които са до мен, и онези преди мен… И изобщо…
— А вие не се ли опитахте да се обърнете към министерството?
— Разбира се, че се опитахме. Ах, Александър Борисович! Москва — това са интриги и пресищане. И „щом ти се е случило да се родиш в империята, по-добре живей в дълбоката провинция до морето“.
— Бродски?
— Да, любимият ми поет. Нали няма да закъснея за влака?
Те пристигнаха навреме на гарата. Александър изпрати Курбатова до вагона.
— Много ви моля да не забравите за писмото. Това е последната ми надежда. Ето ви моята визитна картичка.
— Ще ви се обадя още утре сутринта, Елена Борисовна, и ще ви съобщя всичко, което трябва. Пожелавам ви успех!
— И аз на вас! Вие сте добър човек. Истински! Това веднага се вижда.
Влакът потегли, Саша бавно тръгна по перона. Мда. Интересно, някой в тази страна има ли представа за това, как живее науката? Как оцелява? Дали това изобщо е интересно на някого?
И какво е намислил нашият Литвинов? Ту ембрионалните клетки са му забранени като на правоверен евреин свинско. Ту изведнъж излиза, че самият той прави нещо с тях. Ваксина?
Той не се съмняваше, че Елена Борисовна, псевдо-Раневска, му е казала истината. Такива не лъжат. Може би само шефовете за дреболии. Все едно. Всичко това е странно… Защо да прави ваксина, която не е ефективна? Ами ако тази ваксина е параван за нещо друго? Ако Литвинов е използвал за работата си чужда ваксина, той напълно е могъл да се възползва и от чужда технология. Технологията на Нестеров! Нали Анатолий Иванович казваше, че заедно с партидата препарат те предават на „контрольорите“ и съответната документация — различни инструкции за изготвянето на препарата. След като имаше технологията за получаване на „стволови клетки“ и използваше ембрионални клетки уж за получаване на ваксина, Литвинов можеше да направи свой препарат! А откъде той си набавяше ембрионални тъкани? Руденко! Че тя къде работи? В акушеро-гинекологична клиника! Ето кой доставя ембрионите…
Всичко си идва на мястото! Това трябва бързо да бъде изяснено!
Турецки видя стрелките на гаровия часовник.
Дявол да го вземе! Пак закъсня за Настя! Какво става тук? Каква е тази проклета работа?
Хайде, Турецки, не се сърди на огледалото. Ти самият си такъв: щом се появи някаква нова нишка, някаква нова следа, водеща към разкриването на тайната — ти забравяш за всичко и се понасяш като надушило дивеч гонче. Сам си избра такава работа, защото на теб ти трябва точно това.
Ирина винаги го е разбирала. Ама Настя не го разбира…
Той избра нейния номер на джиесема и чу гласа й, който едва пробиваше шума на някакъв купон.
— Настя! Аз съм! Извинявай, забавих се.
— Забавил си се? Ха-ха… За цялата вечер?
— Къде си? Ще дойда при теб и ще ти обясня всичко.
— Няма нужда. Аз съм на гости. Ще се прибера много късно.
— Ами утре?
— Утре съм на работа.
Тя изключи телефона.
Турецки влезе в кафенето на гарата и изпи чаша коняк. Така да бъде, утре вечер ще мине през нейните „Холивудски нощи“. Отдавна се канеше. Ще падне на колене и ще моли за прошка.
Саша се хвана, че не е много натъжен заради провалената среща. Какво беше това? Път към оздравяване? Я да си ходя вкъщи. Колко ще се учуди Ирина. А може дори да се зарадва.
А версията за нелегалното производство трябва веднага да започне да се разработва!
Глава 24
Покаяние
Той тихо отключи, като искаше да направи изненада от ранното си прибиране.
От кухнята се чуваха гласове. На гости на Ирина беше приятелката й Тамара. Същата онази еманципирана дама, която не успя да съблазни Грязнов. Те говореха доста високо, чу се неговото име. Саша замря до вратата.