Жена му влезе в стаята на Нина и врътна ключа. Това пък какво беше? Ново двайсет!
— Ира! — каза той през вратата. — Хайде утре да отидем на ресторант, а? Получих премия.
— Ние с Ниночка утре отиваме на мюзикъл.
— Какъв такъв мюзикъл?
— „Норд-Ост“. Много популярно произведение. Това е по Каверин. „Двамата капитани“. На Нина ще й бъде интересно.
— Аз с вас ли съм?
— Ти, Сашенка, не си с нас. Лека нощ.
Марина Илинична изпрати личната лекарка до вратата.
— Така че, душице, всичко ви е наред. Нека Марат Игоревич ви мери кръвното всяка вечер. Лекарства си имате. А пък ако има нещо спешно — ще ме извикате.
— Иска ми се да изляза навън.
— Разбира се, излизайте. Отначало най-добре с някой друг. Нали цял месец не сте излизали. Може да ви се завие свят. Помолете някого от съседите. Ето например Александър Степанович. И на него ще му е по-весело да се разходи с вас. Че ей сега бях при него: скучае. Все се моли Господ да си го прибере — въздъхна лекарката. — Е, аз ще тръгвам. Довиждане.
Литвинова отвори вратата и изпрати лекарката. Веднага се отвори вратата на съседния апартамент.
— Маринушка! Здравей! Нещо отдавна не съм те виждал. Не идваш. Забрави ме мен, стареца.
— Аз… — В очите на Литвинова изведнъж се появиха сълзи.
— Точно така, скарайте й се, Александър Степанович — каза докторицата и се скри в асансьора.
— Ти защо си толкова тъжна? Или имаш някаква мъка?
— Мъка… — прошепна Марина и внезапно отчаяно се разплака.
— Я ела при мен.
Той издърпа Марина в апартамента си и тръшна вратата.
— Казвай, какво се е случило? Аз всичко ще разбера. Не се самоизяждай. И така се досещам.
— Ох, чичо Саша, чичо Саша… Колко се уморих да съм сама. Нощем изгарям от омраза, а денем от разкаяние. Аз убих човек… — Тя застена, отпусна се върху стола.
Александър Степанович седна до нея.
— Казвай! Излей си душата, защото иначе ще се задушиш!
— Това за бомбата аз го измислих. Над нашата врата.
— Така ли? Ти ли беше?
— Е, не сама. Митя ми подсказа. Има един човек, много лош… Той иска да погуби моя Марат. Аз исках да му попреча. И уредих покушението. Все едно срещу Марат. За да арестуват онзи човек. Ала това не се случи — тя говореше бързо, хлипаше, бършеше си носа с края на роклята. — Тогава Митя ме подучи да повторя взрива. Но пак така, наужким. И ние с него избрахме друга жертва.
— Ти какво, сама ли я избра?
— Не. Марат вече знаеше. Той се сети след първия път, започна да ме разпитва. А аз не мога да го лъжа. Всичко му разказах. Той отначало ми се скара, а после каза, че по-добре е да сложим взривно устройство на този, Климович. Защото е голям началник. И сега милицията ще бъде длъжна да реагира. И аз се съгласих. Аз, чичо Саша, с вашата кола закарах дотам Митка, за да види този Климович. И той обеща, че ще направи такова устройство, че ще гръмне само малко. Малък заряд. Като димка. И само ще одраска Климович. Господи, аз нали нищо не разбирам от тези работи! Как можах да се съглася? Като отнесена бях… За мен само едно беше важно: Марат да е спокоен. А пък Митка този Климович го разкъса на парчета.
Жената зави, забила лице в рамото на стареца. Той я галеше по косата и й говореше:
— Тихо, Маринушка, ти не си виновна, Бог всичко вижда.
— Но знаеш ли кое е най-ужасното? Че се зарадвах, защото започнаха да разследват делото! Ето, казах си, сега този, дето ни обижда, ще го приберат. Защото излизаше, сякаш той е организирал взрива… Ето докъде стигнах… Само че не го прибраха. А Митка умря на вилата ни. Марат го закара там. И след седмица той умря там… Страхувам се…
— Че той и тебе ще те убие?
— От всичко се страхувам. Страхувам се, че аз ще убия. Че ще го убия този човек, Нестеров. Как да продължа да живея? Аз и така сънувам кошмари. Този Климович, дето го разкъса взривът. И жена му плаче над него. А освен това сънувам, че Марат ме души. Аз се събуждам… Имам задух. От кръвното. Господи, какво да правя? И тези нощни позвънявания. Не спират… Пак е той, Нестеров. Страхувам се, че ще го убия…
Тя изхлипа за последен път. Изтри с ръкав лицето си. Обърна се към стареца и каза със сериозен тон, изговаряйки отчетливо думите:
— Аз наистина ще го убия, чичо Саша.
— Господ да е с теб, гълъбче! Какви ги приказваш? — Той започна често-често да прекръства ту себе си, ту нея. — Това е все той, злодеят, иска да погуби чистата ти душа.