Глава 25
Последен акорд
Алина Солнцева стоеше до метрото, чакайки старата си най-близка приятелка Вера Горбовска. Те дружаха още от театралния институт, независимо че след завършването пътищата им се разделиха. Вера често се снимаше, работеше много в театъра, пътуваше по градове и паланки ту на гастроли, ту с киноекспедиции. Наистина през последните години Горбовска плътно заседна вкъщи, пазейки семейното огнище, където, изглежда, завинаги се беше застопорил симпатичният Олег Золотарьов и където растеше симпатичната Сонечка.
Самата Алина работеше в телевизията. Отначало като говорител, после като водеща на едно от известните предавания. Телевизията поглъщаше цялото й време.
Приятелките се виждаха рядко, но се чуваха всеки ден и бяха в курса на събитията в живота на другата, както важните, така и не толкова важните.
Алина знаеше, че Вера и Олег са поканени в последния проект на Бояринов. И се радваше за Вера, която, както й се струваше, прекалено всеотдайно се беше посветила на семейното огнище. Направо бе заровила таланта си в кухнята. Наистина Бояринов, този гений на злото, беше опасен за жените човек, но бракът на Вера и Олег изглеждаше толкова стабилен, че според Алина дори Бояринов нямаше да успее да го разруши. Когато Вера съобщи по телефона за предстоящата работа, Алина благослови приятелката си:
— Това трябваше отдавна да стане! Докога ще готвиш и ще бършеш прах? Да не мислиш, че някой ще го оцени?
— Олег по принцип го цени. Но въпросът вече е решен, ние подписахме договора. Условията са много изгодни, аз го навих.
За два месеца приятелката изчезна от хоризонта. От колегите киножурналисти Алина знаеше, че снимките вървят с пълна пара. И ето че те бяха приключили. И пак от една от близките до киното дами Алина беше чула ужасна новина: бракът на Вера и Олег е пред разпадане. Дамата даже го обозначи по друг начин: след разпадане.
Алина веднага се обади на Горбовска. И се разбраха да се видят.
Ето я и нея. Господи, ама това тя ли е…
— Здравей, скъпа — поздрави приятелката си с бодър глас Алина, като вътрешно потрепери от промяната във външния й вид.
Отслабнало, състарено с десет години лице, появили се отнякъде бръчки, увиснали надолу ъгълчета на устата, изгаснали очи. Даже косата, прекрасната платинена коса, изглеждаше захабена и побеляла.
— Какво ти е, Верочка? Не изглеждаш добре. Толкова ли се умори по време на снимките?
— Ами да — криво се усмихна Вера. — Добре, не искам да говорим на улицата. Къде ще отидем?
— Тук наблизо са „Холивудски нощи“.
— Добре, да вървим. Аз там ползвам намаление. Наистина след снимките забогатях — Вера тъжно се усмихна, — но не се знае за колко време ще трябва да ми стигне това богатство.
Те седнаха в най-отдалечения ъгъл и си поръчаха по един коктейл. Горбовска извади пакет цигари.
— Ти отново си пропушила? След десетгодишно прекъсване? Доколкото си спомням, на Олег това не му харесваше?
— Да. Всичко се промени. И на Олег вече му е безразлично дали пуша. Хайде да пийнем.
Алина погледна внимателно към приятелката си, която на един дъх изпразни чашата със „Синя Маргарита“.
— Какво се е случило, Вера?
— Какво? — Вера щракна със запалката и дълбоко си дръпна. — Той ме изостави.
— Кой? Олег? Не може да бъде! Вие имахте невероятни взаимоотношения…
— Невероятни… Няма нищо постоянно под слънцето. Още повече невероятно. Така ни учи месията Бояринов.
Тя злобно се разсмя и млъкна. И каза съвсем тихо:
— Ах, Аля, аз разруших всичко с ръцете си. Или той разруши всичко с моите ръце. От смяната на местата на събираемите…
— Почакай! Кой го разруши? Олег?
— Бояринов. Хайде да си поръчаме по още един коктейл:
— Почакай. Аз, разбира се, ще поръчам, ти си пийни и се опитай да ми разкажеш какво се е случило с вас на тези снимки.
— Ти вече наясно ли си? — Приятелката й вдигна очи.
— Тъкмо аз не съм наясно. Но Москва се пълни със слухове. Чуват се всякакви идиотски приказки. Затова искам да разбера от теб кое е истина, а кое лъжа.
— Всичко е истина и всичко е лъжа. Голите факти са, че Олег започна да ме ревнува от Бояринов, имаше връзка направо на снимачната площадка и накрая ме напусна. Но всичко не е толкова просто. Изобщо не е толкова просто… Той е дявол, този Бояринов. Отначало ме съблазняваше като змията Ева. Именно — съблазняваше. Очароваше, омагьосваше. Нали за десет години бях отвикнала от мъжко внимание. Олег — и само той. Семейството — и нищо повече. Но актрисата винаги си остава актриса, дори ако десет години си стои вкъщи. На актрисата са й необходими почитатели, поклонници дори ако не си го признава даже на самата себе си. А какъв почитател може да бъде Олег? Той е глава на семейство, съпруг и баща. И не е никакъв почитател. Той прекрасно разбира всичко това, нашият Бояринов. Той ли не разпознава диамантите… Толкова искрено се възхищаваше от мен, толкова се интересуваше от живота ми, възлагаше на мен такива надежди! Казваше, че е заложил именно на мен. На моята сексуалност, на моя талант… Господи, какви ли не ги говореше през онези вечери, които прекарвахме заедно! Очите му, гласът му, неговите интонации…