— Не се сърди, Настенка! Не съм виновен, честна дума!
— Вече не се сърдя. — Настя го погледна съвсем равнодушно.
— Аз бих могъл да дойда за през нощта, но ти самата изчезна някъде.
— Не ми трябва да идваш само по нощите.
Тя издърпа ръката си.
— Какво ще поръчате?
— Нещо по-силно. Имате ли чисти питиета? Обикновена водка например?
— Не. При нас се предлагат само коктейли. Ще поръчате ли?
— Ще поръчам, къде да ходя… Хайде. Нека да е този, с джина.
— „Том Колинз“?
— Да, само без пудра. Не мога да понасям пудра. Още повече пудра захар.
— Добре. Ще ви го направят без пудра.
— Ядки, маслини. И още един коктейл за дамата.
— Вие сте с дама?
— Надявам се. Нали ще седнеш при мен поне за десет минути?
— Абсурд, аз съм на работа — студено каза Настя и се отдалечи.
Какво става тук? Направо някакъв „Есенен маратон“. Ето го и Басилашвили, който му се усмихва от портрета. Като близък на близък…
На съседната масичка някой високо изхлипа. Саша едва не си обърна главата, едва се сдържа.
Настася донесе коктейла, сложи чинийките с ядките и маслините, смени пепелника.
— Пожелавам ви приятно прекарване!
— Настя! Какво ти става? Ти не си такава! Нали си добро момиче!
— Девойче! — повика Настя телевизионната звезда.
Настя веднага изтича към съседната маса.
„Господи! Колко съм уморен — помисли си Турецки. — И изобщо това трябва ли ми? Добър въпрос“ — отговори си той, запали си цигара и започна да си пийва самотен сред толкова много хора.
Настя отново мина покрай него. Сега на подноса се беше разположило блюдо с шишчета и отново имаше коктейли. Всичко това отпътува за съседната маса.
„Обаче! Добре си почиват госпожиците!“
Саша извади от куфарчето си вестник и се направи, че задълбочено чете, докато пуши и си пийва. Всъщност мислеше как да живее по-нататък.
На съседната маса нещо ставаше. Саша вече чуваше не хлипане, а истински женски плач. Като изви очи, той откри, че плаче Вера Горбовска. Ама че работа!
Известните също плачат! И тогава той чу фамилията, която се беше загнездила в мозъка му като таблицата за умножаване. Говореше приятелката на Вера, телевизионната водеща.
И казваше много поучителни неща:
— Стига си ревала, плюскай есетра и ме слушай. Чувала ли си за доктор Нестеров? Виждам, че не си. Нали прекара десет години в кухнята, а след това веднага, като някое извънземно — хайде на тези снимки. Та значи така. Има един забележителен лекар — доктор Нестеров. Той провежда курсове на подмладяваща терапия.
— Няма да си правя никакви операции, остави ме на мира, Алина — изхлипа Вера. — Ето, Маша си направи липосукция, и какво? Инсулт.
— Това, за което ти говоря, не е операция! Това са инжекции. Като ваксина срещу бяс. Десет-петнайсет инжекции. Прави се стационарно. Ще легнеш за две седмици и ще излезеш млада хубавица.
— Но по какъв начин?
— Е, аз не съм запозната с механизма на действие. Но това не е важно. Важен е резултатът. Човек се подмладява. Изцяло. Не само отвън, а като цяло — целият организъм! Мускулите придобиват тонус. Кожата се опъва без всякаква хирургична намеса! Ендокринната система работи както преди. Още и дете ще родиш!
— На кого?
— Ще намерим на кого.
„Не разбрах. Какво значи това? Нестеров продължава да работи? Тайно?“ — учуди се Саша.
С ъгълчето на другото си око той видя, че Настя, на която й беше забранено да общува с клиенти, седи в младежката компания до сина на известния режисьор, и той също режисьор. И весело се смее, като от време на време поглежда към Турецки. Хубаво, сега това няма значение, щом родината е в опасност.
Саша отново се превърна целият в слух.
— Аз чух, че клиниката на Нестеров са я затворили — измърмори разплаканата Горбовска.
— Аха! Значи все пак си чула за това? Не си съвсем остаряла.
— Ами да, говореха по време на снимките. Някой се канеше да ходи при него. Но казаха, че са го закрили. И освен това за там много се чака и струва безумно скъпо.
— Да, ама не! — възкликна Алина. — Нестеров го затвориха, това е истина. И по принцип той има болно сърце. Често боледува. Затова пък отвориха друг център. Където правят същото нещо. Прави го най-добрият, любимият ученик на Нестеров.