— Ей, човече! Недей да я стискаш така, глупако! Трябва й въздух!
Той не помнеше как се озоваха в болницата. Помнеше болничната стая, където бледата Ирина лежеше с включена в ръката й система. До нея, също със система, беше Ниночка. В стаята имаше още някакви хора. Но той не виждаше никого. Седеше на ниска табуретка с изкривени крака между двете си момичета.
Държеше ръцете им, сякаш се страхуваше, че те изведнъж ще изчезнат, ще се изпарят във въздуха. И тогава няма да има за какво да живее.
— Как си, Нинуся?
— Ой, чувствам се прекрасно, татко! Всичко беше толкова интересно! Представи си, мой съсед беше артистът, който изпълняваше ролята на Санка Григориев като млад. Та така. Аз му казах, че съжалявам, че не можах да догледам спектакъла докрай, защото ще ни взривят и няма да разбера как е свършило всичко. А той, представяш ли си, той ми разказа всичко. Докрай. Целия сюжет. А след това мама ме зави с жилетката си и аз изгубих съзнание. А дойдох на себе си в ръцете на чичкото барета. И веднага те видях. На нас ни провървя: седяхме близо до изхода.
— Супер! — за да скрие напиращите сълзи, Саша се обърна към Ирина.
— Изглеждам ужасно — каза тя.
— Ти изглеждаш най-добре от всички жени на света. Аз ще те нося на ръце. Цял живот. Няма да те дам на никого.
— Имам толкова много бръчки — съвсем леко се усмихна Ирина.
— Имаш най-красивите бръчки на света. И аз много, много обичам всяка една от тях. И ще ги обичам винаги.
— Лъжеш, Турецки — със слаб глас се отзова жена му.
— Да пукна — закле се той.
Ирина спеше. Затихна и Ниночка. Той седеше между тях и държеше ръцете им за китките. Краката му бяха отекли, гърбът — също. Но беше готов да седи така вечно. Само те да можеха да спят спокойно. Само да бъдат заедно. Той, тя и Ниночка.
В понеделник сутринта Турецки влезе в приемната на Меркулов.
Като го видя, Клавдия стана от компютъра и измъкна от дълбините на бюрото си букет от рози.
— Здравейте, Александър Борисович — каза тя и замърка с носа си.
— Това не трябва да го правиш! Да се плаче, е вредно!
— Полезно е, сваля кръвното — заплака Клавдия, триейки очи с ароматизирана кърпичка. — Как е Ирина Хенриховна? Как е Ниночка?
— Ниночка е почти герой на деня. През почивните дни през къщи мина цялото училище. Уморих се от тях, като облак комари са. Дай им чай, измий чашите. Отиди да купиш бисквити, пасти и бонбони… И след половин час, хайде всичко отначало…
— Ето! Сега ще разберете какво е да си жена! — отмъстително каза през сълзи Клавдия.
— Какви ги приказваш? Аз няма да ставам жена. Това е временно обединяване на задълженията. И стига си ми говорила на „вие“, когато сме сами. Намерила се, оскърбената невинност! Какво го държиш този букет? Гледаш къде да го метнеш?
— Това е за Ирина Хенриховна! От мен! Аз толкова страдах, Саша! Страдах и за нея, и за Ниночка…
Клавдия се разплака. Наложи се да я притисне до гърдите си.
— Хайде стига, какво сега, мъко моя? Всичко е наред, когато завършва добре. Благодаря ти за цветята. На Ирина ще й бъде приятно. Добра жена си, Клавдия. Време е да те омъжим!
Той влезе в кабинета на началника, откъдето вече се чуваше гласът на Грязнов.
— Е, здрасти! Здравей, Саша! Колко се радвам, скъпи мой! — Меркулов стана от бюрото и силно стисна ръката на Турецки.
Приближи се Грязнов и потупа приятеля си по рамото.
— Как се чувстват твоите? Как е Ниночка, Ириша?
— Аз се чувствам като пресаташе на семейството си. Семейството ми се чувства напълно… Дори учудващо задоволително.
— Учудващо… — забуча Грязнов. — На твоята Ирина трябва да й вдигнат паметник. Нали знаеш, че тя по джиесема предаваше информация за местонахождението на терористите в залата, за това къде се намират мините, къде са седнали шахидките. Всичко, разбираш ли? Невероятна жена! Тя беше разузнавач в тила на врага!
— Добре де, стига толкова… Насаждаш ми комплекси. А това на никого не му трябва. Включително и на Ирина.
— Ами хубаво, щом Ира и Ниночка са наред, хайде да поговорим за работа — каза Меркулов. — Александър, знаеш ли за взрива в апартамента на Литвинов?
— Знам. Какво да кажеш? Не копай гроб другиму. Много съжалявам за Марина Илинична, но какво да се прави… Добре, че поне нямат деца. Не оставиха сираци. А що се отнася до загадката на двете покушения — тя вече е разкрита. Литвинов е искал да премахне Нестеров, за да заеме неговото място, неговата ниша. Намерихме на територията на предприятието на „Дубровка“ нелегална лаборатория и клиника за провеждане на същия курс на лечение, какъвто правеше и Нестеров.