— Защо е трябвало да отстрани професора? Ами как стои въпросът с градивната конкуренция? — попита Меркулов.
— Между тях не можеше да има градивна конкуренция. Нестеров е учен от най-висока класа. А Литвинов е чиновник, който наднича през ключалката. Докато Нестеров работи, Литвинов няма никакъв шанс да го настигне. Като Русия Япония. Шегата е тъжна, но много подходяща за случая. Освен това той не можеше да използва технологията на Нестеров, без да купи от него лиценза. А това е скъпо удоволствие. Ето затова Литвинов организира покушение срещу себе си, след това убийството на Климович и така нататък. За да е по-сигурно. Организира телефонната игра със заплахи към Литвинов, която провеждаше любовницата му Руденко. Целта на това мероприятие беше да докара Марина Литвинова до най-висока степен на афект. Което като цяло се получи. Резултат: Литвинов отстрани Климович с ръцете на Круглов и жена си. И по-нататък планираше да отстрани с нейните ръце и Нестеров. Та между другото да се отърве и от жена си, която му е писнала.
— Много е сложно всичко. Триъгълници, многоъгълници…
— Накрая всичко се събра в една точка. Тази точка е истината. Ние я намерихме — каза Турецки.
— А какво ще стане със Зоя Руденко? Нима това чудо на природата ще остане ненаказано? — поинтересува се Грязнов.
— Защо? Тя е съучастник в престъпление. Помагач. Доставяла е ембрионален материал на Литвинов, сега можем да го докажем. Могат да й бъдат предявени доста обвинения. Аз ще се заема с това.
— Не се ли страхуваш, че ще те омагьоса? — усмихна се Грязнов.
— Вече съм имунизиран. За цял живот. И ето какво още, приятели. През близката седмица с домакинството ще се занимавам аз, докато Ириша не се възстанови. Като използвам дадените ми пълномощия, превземайки печката и готварската книга, ви каня на гости. В най-близката събота. Със семействата, приятелките и секретарките. Ще си направим прием! А засега да пием по една чаша хубав коняк! — Той сложи бутилката с коняк на масата. — Хайде да пием за моите момичета!
— Хоп! — неясно защо извика Слава.
Виждаше се, че никой не възразява.
Александър се прибра вкъщи с букет цветя. Промъкна се в спалнята. Ирина беше задрямала. Когато чу стъпките му, отвори очи.
— Къде е Ниночка?
— Отиде на разходка.
— Как така?
— Че какво? Тя е добре. Нека диша. Знаеш ли, Саша, какво щастие е това, да можеш да дишаш!
Той седна до нея на края на леглото.
— Казват, че си жена героиня. Радистката Кет.
— Пианистката.
— Ами да. Кет е била пианистка, тоест радистка.
— А аз съм и пианистка, и радистка.
— Ами да. Ти съвсем ме смачка с твоя интелект. Вече се страхувам и дума да кажа.
— От кого са цветята? Сам ли ги купи?
— Не. Една жена ги подари.
— Каквоо?
— Цветята са подарък за теб от нашата Клавдия. Тя ти изпраща горещи поздрави.
— Благодаря. На нейния парфюм ли се е умирисала ризата ти?
— Ами да. Тя се допря до мен, Клавдия.
— Турецки, един ден ще те убия и съдът ще ме оправдае.
— Ами да, определено ще те оправдае. Ако не ти харесва парфюмът й, какво да се прави, ще си сваля ризата.
— И панталона.
— Ами да. За какво ни е притрябвал?
Докато прегръщаше жена си и вдишваше родната, любима миризма на косата й, той си помисли: това, което се случи с него, бе някаква магия, болест. И какво щастие беше, че оздравя. И какво щастие беше, че тя, неговата единствена жена, го изчака да оздравее.
И още той си помисли за Настя. Помисли си за нея за последен път. Представи си как ще я срещне в същия бар след една година. Или още някъде. Москва е малък град. И тя ще бъде съвсем друга: може би още по-красива, но съвсем чужда.
И няма да му се наложи да се обвинява, че й е провалил живота.