За негово най-голямо учудване Василий Алексеевич откри, че стои зад гърба на Лисовска, а ръката му е в гънките на зрелите като пъпеши гърди. През това време в джоба му иззвъня джиесема.
— Като във водевил — изхлипа Лисовска, задържайки ръката на оперативника в дълбините на своето деколте.
С движение на цирков акробат с другата ръка Василий бръкна в джоба и извади апарата, от който се чу жизнерадостният глас на помощника му:
— Василий Алексеевич! Намерихме нещо! Тук една старица…
— Не мога да говоря. Работя със свидетел. Запишете показанията и отивайте на „Петровка“. По-късно ще ви се обадя — отряза Колобов с гласа на Железния Феликс.
Василий изключи джиесема, стисна неочаквано твърдата гръд, вдигна жената и я обърна към себе си. Опита се да разкопчае халата й, малките копченца непрекъснато се изплъзваха от пръстите му. Тъй като вече не издържаше, Василий го дръпна с все сила. Тънката тъкан се скъса, а копчетата се разлетяха във всички посоки. Гърдите се изсипаха право срещу него като противотанкови мини. Тъй като не знаеше какво да прави с това богатство, Василий хващаше с устни ту едната, ту другата, а Маргарита притискаше към себе си главата му и гърлено викаше. Под халатчето й нямаше нищо друго! Едро тяло, стегнати бедра, треперещо в долната си част коремче. Той бързо обърна жената към себе си, притисна я с гърди към масата и разкопча панталона си. След като се освободи от оковите, Василий разтвори пълните крака на Маргарита, намери с ръка това, което само му се натискаше, и заби едрия, набъбнал от желание член в меката копринена плът.
— Оо — застена Маргарита, движейки се енергично в синхрон с неговото желание.
— На ти! — Василий заби пръсти в бедрата й, тя се хвана с ръце за края на масата. — Сега ще ти покажа един Вадим Яковлевич… — Василий едва си поемаше дъх от яростните движения.
— Оо…
— Ще ти покажа и Цент, на три години…
— Оо…
— Ще ми платиш за провалените показания…
— Ооо…
… След това тя тихо плачеше на гърдите му и разказваше за връзката си с Вадим, за болната му жена Иночка, която не се интересуваше от плътски наслади. За това, че Вадик бил нормален мъж. Немного умен, стиснат, но съчувстващ и не бил подъл. Той й разказвал за своите работи. Тя била неговата „мамичка“. Да, ето какво още! В навечерието на взрива, вечерта, до входа им била спряна някаква чужда жигула. В нея седял някой със сако и кепе. Николай от седми апартамент не можел да паркира. Той започнал да се нервира, но тогава пристигнал Вадик и успокоил Николаша. Още повече че жигулата си заминала. Номерът? Не го помни. Може Николай да го е запомнил, но той замина на почивка. Часът? Някъде към осем вечерта. Имаше ли Вадим врагове? За които да се знае — не. Изобщо той беше много забавен, този Вадик… И весел…
И пак сълзи. И на Василий му се налагаше да я утешава. Той я утешаваше в леглото, заровил глава в най-потайните ъгълчета на богатото й тяло; утешаваше я във ваната с резки шамарчета по стегнатия задник и карайки я да се подчинява на най-смелите му фантазии…
„И кое му е хубавото да си следовател? Цял ден седиш над документите, а животът минава покрай теб. Съвсем друго нещо е да си оперативник!“ — мислеше си при това Василий.
— Имаше ли още нещо необичайно в деня на покушението? Или предната вечер? — попита Колобов, докато си закопчаваше панталона. — До тази кола, жигулата, никой ли не се доближи? Съсредоточете се, Маргарита. Важна е всяка информация.
— Нима пак сме на „вие“?
— Ти се съсредоточи, радост моя! Защото работата е над всичко!
— При колата… не, никой — отговори Лисовска, гледайки Василий с влажните очи на вярно куче. — Повече колата не се е появявала. Ето какво още си спомних! Предишната вечер…
След съвместно изпития коняк разговорът с Нестеров прие по-непринуден характер.
— Анатолий Иванович, все пак какво е можел да направи Литвинов, за да ви спре кислорода? Невъзможно е да бъде затворено действащо заведение само по телефонно-паричното право. Трябва да има някакви основания. Между другото, Литвинов не отрича, че вие сте автор на оригинален метод за подмладяване.
— Глупости! Да, аз съм разработил методиката, която прилагаме не само и не толкова за подмладяване. Но в първоначалния смисъл на думата… Още в началото на двадесети век на Запад беше направено откритието за „безсмъртните клетки“. Това са стволовите клетки на човешкия ембрион. Тези клетки са родоначалници на няколкостотин различни типа клетки. Притежават необикновена способност — интензивно се делят, тоест размножават се. Един такъв биологичен перпетуум-мобиле. За какво е необходимо това в еволюционен план? Това е съвършен механизъм за възстановяване на тъканите след различни видове увреждане, дали ще е микробно или вирусно въздействие, травми, стареене… Каквото и да е.