— Ето че чух тази страшна дума — човешки ембрион.
— Да, думата е неприятна. Но това е като във вица: значи дупе има, а пък такава дума няма? Съществуват ембриони, които си набавяме по съвсем легален начин. От акушеро-гинекологичните клиники. Това е абортен материал. По-нататък, при наличието на разрешителни закони, това могат да бъдат клонирани клетки. Но днес — да, това е абортен материал. Но! Курсът от процедури за подмладяване е най-печелившото и най-приложимото използване на дадения метод. Благодарение на средствата, които получаваме от тази насока на работа, ние можем съвсем безплатно да предаваме нашия препарат в различни лечебни заведения, вече за съвсем други нужди. В ортопедията това е възстановяване на повредени стави, в неврологията — лечение на деца, болни от Даун, лекуване на последствията на инсулти и така нататък. Но аз се отплеснах. Вие казахте, че Литвинов не можел да ни забрани да работим, ако за това няма основателни причини?
— Да. Нали това е абортен материал… нали може да не е много… качествен. Да е получен от разни…
— Няма „разни“. Не се правете на добрия глупав следовател — вие сте прекалено умен, но не сте достатъчно информиран, а тук това не минава. Хайде по същество. Вече сте се видели с Литвинов, то се усеща. Той ви е казал, че забраната за производство на нашия препарат е свързана с това, че е невъзможно „да бъдат уеднаквени“ всички ембриони, които получаваме, нали?
— Горе-долу.
Александър неизвестно защо не се обиди, когато го нарекоха „добър, но зле информиран следовател“. Събеседникът му беше интересен.
— Та така значи, всичко това са глупости! Да, всички ембриони са различни. Но ние не използваме ембрионите, даже не е и ембрионалната тъкан. Ние отделяме от този материал същите онези стволови клетки… А пък това е съвсем друго нещо. Все едно да имаш претенции към пясъка, от който добиват зрънцата злато. Жилата може да бъде по-златоносна или по-малко, но крайният продукт е злато, а не пясък. Така и ние, образно казано, отмиваме нашата жила, тоест ембрионалните тъкани, и получаваме стволови клетки. Тъкмо те може и трябва да бъдат контролирани по всички параметри, което ние правехме съвсем добросъвестно. Но в границите на разумното, разбира се. А онова, което измисли Литвинов, излиза извън тези граници. За въвеждането на този метод на контрол ще минат години! Той просто иска да ни затвори завинаги. Под лозунга „Ами ако нещо стане?“.
— А ако наистина нещо стане?
— Александър Борисович, този метод се прилага на Запад десетки години. Сума ти известни хора са преминали през курса на подмладяваща терапия с използване на стволови клетки. Искате ли да ви ги изброя? Там това не е тайна и аз мога да ви назова няколко фамилии: Джон Рокфелер, Томас Ман, Чарли Чаплин, Марлене Дитрих, Франк Синатра, Жаклин Кенеди, Силвестър Сталоун и така нататък.
— А Рейгън, който също мина този курс…
— Има болестта на Алцхаймер? И какво? А тези, които не са преминали курса, не могат ли да развият тази страшна болест? Всичко това са глупости. Литвинов ви е заблуждавал. Има научни трудове на западни автори, които математически доказват, че рискът от появяване на такива заболявания в резултат от курса на подмладяваща терапия по този метод не превишава риска да се разболееш от същото без всякакви стволови клетки. И даже напротив: тези клетки могат да бъдат използвани за компенсация на повредени функции на мозъка! Той блъфира, нашият Литвинов. И аз ще го изоблича!
— Заплашвали ли сте го, Анатолий Иванович?
— Заплашвал? Разбира се! Аз на този сополанко му казах, че ще го изтрия от лицето на земята! Той води с мен подмолна война. Мен, професора, ръководителя на клиниката, не ме канят на съвещание, където се разглежда проектът на заповед, която пряко засяга работата ми! Но нищо! Аз имам достатъчно знания и упоритост, за да докажа, че съм прав!
— А често ли обещавахте да го изтриете от лицето на земята?
— Литвинов? Да съм го казал два пъти. В неговия работен кабинет.
— Не сте ли му звънели нощем? Някоя безсънна нощ например.
— Нощем? Да не съм нещо болен? Аз наистина имам безсънни нощи, пък и сърцето често ми играе номера. Но нощем мога да се обадя само на много близък приятел. Час преди да умра, както се казва.