— Значи все пак сте му се обаждали вкъщи?
— Нали вече ви казах: не съм. Достатъчен ми беше и разговорът в кабинета му. Опитвах се да го убедя, че измисленият от него контрол е пълна глупост. Но той не искаше да ме чуе. Тогава защо да си правя труда? Той знае какво иска. Знае, че търпим загуби, и се опитва да ми извива ръцете.
— Казват, че вашият курс струва много скъпо.
— Не е по-скъп от парите. Вие представяте ли си колко струва нашата методика? За да се отделят необходимите клетки, за да се осигури животът им извън организма, са необходими хранителни разтвори и серуми от най-висока класа! Това са много скъпи субстанции. Плюс оборудване за няколко милиона долара. Цялото производство се провежда в абсолютно стерилни условия. Плюс сложните методи за контрол на всяка серия по много показатели. Между другото: парите, които нашите пациенти са предплатили, вече им се връщат. Това лесно може да се провери през съответната банка. Ние самите сега не получаваме никакви приходи, но сме чисти пред бъдещите ни пациенти. Тепърва ни предстои да работим с тях.
— Нима продължавате да произвеждате вашия препарат?
— Продължаваме. Технологичният процес не може да бъде спрян на средата. Пък и не са ни забранявали да го произвеждаме. Аз ще ви покажа тези клетки. Ще видите колко красиво изглежда това. Да, методът е скъп. Но той дава на човек друго качество на живот. Работата не е във външния вид. Все едно че човек сваля от себе си десетина години. Подобряват се всички психофизически характеристики.
— Казват, че в клиниката ви се е лекувал…
— Кой се е лекувал в нашата клиника, е лекарска тайна. Аз нямам намерение да я разгласявам — отряза Нестеров.
— Но защо не ви помогнат онези, на които вие сте помогнали да придобият друго качество на живот?
— Никога никого не моля за помощ. Аз съм мъж и се справям сам с проблемите си, ясно ли е?
— Преди две години, когато тепърва започвахте…
— Да, тогава ми предложиха помощ. И тя ми трябваше, даже беше необходима. Здравеопазването е много рутинна област. За да пробие нещо ново, че и с такъв шлейф от ужасии, каквито измисли Литвинов, бяха необходими титанични усилия.
— Сигурно биха могли да ви помогнат и сега?
— Помните ли какво беше казал Воланд на Маргарита? Никога не моли за нищо онези, които са по-силни от теб. Сами ще ти предложат и ще дадат. Не съм сигурен, че го цитирам точно, но смисълът е този. Така че веднъж помогнаха и стига. За две години доказахме, че имаме право да съществуваме. Вече не сме новородено дете. Имаме си зъбки.
— Звучи заплашително. При желание тези думи може да бъдат възприети като заплаха за нечий живот.
— При желание черното може да бъде наречено бяло и обратното. Как го беше казал Козма Прутков? „Ако на клетка с тигър има надпис «агне», не вярвай на очите си“ — нещо такова. Това си е ваша работа — дали да вярвате на очите си.
— Моята работа е да разследвам убийство. Да събирам факти и да ги анализирам.
— Бог да ни е на помощ! — отговори Нестеров с неочаквано тих глас.
Той отново масажираше гърдите си с ръка. Турецки забеляза, че професорът пребледня.
— Да извикам ли секретарката? — изплаши се Александър.
— Недейте. Извикайте — с измъчен глас отговори Анатолий Иванович.
Саша се втурна към вратата. Изабела Юриевна започна веднага да набира някакъв вътрешен номер. Дотичаха лекари от клиничния отдел. Инжекции, миризма на лекарства.
Но веднага щом състоянието на Нестеров се подобри, той поведе Турецки по коридорите на своята клиника. Анатолий Иванович много искаше следователят да види с очите си „чудесните клетки“.
Турецки не възразяваше. Огледът на клиниката влизаше в неговата програма.
Глава 10
Време за събиране на камъни
Следователят от Главна прокуратура Олег Николаевич Левин, а в миналото стажант на Турецки, се намираше в кабинета на заместник-председателя на Лицензионната палата Светлана Петровна Кузмина. Разговаряха вече около половин час, но на Левин му се струваше, че седи срещу строгата и намръщена дама най-малкото два часа.
— Светлана Петровна, хайде още веднъж: вие смятате, че мотивът за убийството не е свързан с професионалната дейност на Юшмович?