И даже не погледна към Александър. Това му дойде в повече!
Първата работа на Саша, след като влезе в кабинета си, беше да бръкне в сейфа и да извади бутилка коняк.
— Ти защо съблазняваш нашите жени?
— За Клавдия ли става дума? Тя ни е обща, като червеното знаме. На жените, между другото, непрекъснато трябва да се обръща внимание. Иначе вехнат като откъснати незабравки. Точно в такова състояние я намерих — угрижена и измъчена. Кой я е докарал до такова състояние?
— Какво й е на Клавдия, тя си е супер… Аз сега, Слава, докарах един професор до сърдечен пристъп. Спешно трябва да разширим кръвоносните съдове!
— На професора ли?
— Нашите. Неговите вече ги разшириха.
— Клиентът жив ли е?
— По-скоро да, отколкото не. Ако си говорим сериозно, през това денонощие ми се наложи да се запозная с доста интересни личности. Дай да пийнем по една чаша, Ирина е приготвила сандвичи, ще си хапнем. Левин и Безухов съм ги извикал за четиринадесет. Имаме малко свободно време. Какво става при теб? Твоите орли откриха ли нещо в блока на Климович? — Саша сложи сандвичите в чиния, включи кафемашината, напълни чашите.
— Хайде, по едно малко?
Пийнаха.
— Излезе някаква информация — отговори Грязнов. — В двора на един от блоковете на улица „Строителна“ една наблюдателна старица от прозореца на апартамента си видяла сутринта на деветнайсети август мъж, който разхождал куче. Обърнала внимание на кучето — непрекъснато се дърпало от каишката, пък и в техния двор нямало такова куче. Знаеш ги тия старици, които виждат всичко и тайно наблюдават всички. Едни такива много наблюдателни гражданки. Та тази гражданка твърди, че такова куче без определена порода в двора никога преди не е виждала.
— А мъжът?
— Не е видяла лицето на мъжа. Само каза, че е нисък и хилав. Но ето какво друго е видяла: мъжът извадил от джоба си джиесем и веднага след като набрал номера, се чул взрив. Отначало бабата не разбрала какво е това. Чула само някакъв гръм. И видяла, че мъжът веднага след взрива обърнал глава. Преди взрива гледал към входа на Климович, след него се обърнал. Това много я учудило: естествената реакция на човек, когато реагира на необичаен звук и от природно човешко любопитство, е да се приближи, да разбере какво е станало. А непознатият направил точно обратното: насочил се в другата посока, и то доста бързо. Изчезнал заедно с кучето зад ъгъла. Горкото животно отказвало да върви и жално лаело. Нашата бабичка, като човек с активна жизнена позиция, излязла на двора, за да разбере какво е станало. И стояла на мястото на инцидента достатъчно дълго, докато пристигналите милиционери не разгонили любопитните. А когато се връщала вкъщи, видяла същото куче, но без всякаква каишка.
— Така ли? Фоторобот?
— Няма смисъл. Нали ти казах, че не е видяла лицето. От четвъртия етаж.
В джоба на Грязнов засвири джиесема.
— Ало? Колобов? Къде си? Аха… — Слава слушаше и нетърпеливо потропваше с крак. — Ела тук, на „Дмитровка“. И докарай с теб онази, как беше… Лисовска.
Вячеслав си изключи джиесема.
— Какво?
— Колобов разпитал една дама, съседка на Климович. Изглежда, е нещо интересно. Сега ще пристигне.
— Чудесно, всеки момент ще дойдат и моите, коняка засега го прибирам.
— Това добре го каза: засега го прибираш. Временно, така да се каже — одобри Грязнов.
Турецки стана от стола и веднага някой почука на вратата. На прага стояха Левин и Безухов.
Мъжете се поздравиха и всички седнаха около масата.
— Е, от кого да започнем? От Левин? Има ли възражения?
Възражения нямаше.
— Олег, ти какво откри?
— Бях в Лицензионната палата, говорих със заместничката на убития Климович, гражданката Кузмина. Тази дама едва не ме докара до лудост. Ту казваше, че издаването на лиценз е прерогатив на Климович, при което излизаше, че атентатът може да се свърже с професионалната дейност на убития. Ту половин час ми надува главата, че издаването на лиценз е колективен труд. И смъртта на Климович изобщо не решава въпроса. Наду ми главата. Ето записа, ако искате, можете да го чуете. След посещението си при нея се запознах с документацията на палатата и стигнах до извода, че наистина системата за издаване на лицензи е организирана по такъв начин, че отделно взет, Климович е формална фигура, като английската кралица. Добавил съм копия на документите.