— Защо го търпят такъв? Контузен, ту пие, ту играе…
— Началничката ни обясни, че е взела Круглов по молба на свой познат от военната комисия. И добави, че макар и да се запива, никога не е задълго. Състоянието му е такова, че не може да пие дълго. А когато е трезвен, работи добре. Така че шефовете му нямат претенции към него.
— Александър Борисович, хайде да се свържем с военната комисия, за да разберем къде е воювал, какво е раняването му — предложи Грязнов. — Изобщо там може да има по-богат материал за него, отколкото в службата. Той как изглежда? Има ли снимка?
Безухов възприе въпроса на Грязнов като укор за зле свършена работа и още повече поруменя.
— Не сме питали как изглежда. В този смисъл, че не сме уточнявали ръст, тегло и стил на обличане. Нямахме поставена такава задача. В личното му дело има снимка. Ето. — Кирил сложи папката на масата. — Той е на тридесет и шест години. Външността му е съвсем незабележима.
— Кирил, какво пак си пламнал целият? Никой за нищо не те упреква. Днес работихте там първи ден. За няколко часа не можеш да разбереш всичко, това е ясно. В момента обменяме оперативна информация.
— Разбирам, Александър Борисович.
— Какво още научи? Говори ли със съседите на Литвинов?
— Да. С Вера Григориевна Горбунова от апартамента срещу Литвинови. Не е видяла откъде се е взело взривното устройство. Характеризира Литвинови като стабилни, уважавани хора. Александър Степанович от апартамента до тях е самотен човек. Загубил е жена си и дъщеря си. Апартаментът му е обзаведен бедно, но всичко е много чисто. Бойко е вярващ човек. Много е привързан към жената на Литвинов. Тя е заменила умрялата му дъщеря. Помага му в домакинството. Вози го по магазините, по лекари.
— Тя кара кола? — учуди се Александър, като си спомни късогледата Марина Илинична.
— Да. Бойко спомена, че Литвинова го кара с неговата собствена кола. Подчерта, че за неговите нужди в никакъв случай не се използва колата на Литвинови. От което си направих извод, че самият Литвинов не предизвиква големи симпатии в Бойко. Но не е казал за съседа си нищо лошо.
— Старецът има ли наследници?
— Не, но апартаментът му е завещан на някого. Не пожела да каже на кого. Само каза, че бъдещият му наследник не знае нищо за завещанието.
— Каза, че е вярващ? Да не е завещал апартамента на някой поп? — предположи Грязнов.
— И попът е решил да го взриви, за да получи апартамента? — усмихна се Турецки.
— Защо не? Хората не се раждат попове. Може всякакви да са се вредили в храма Господен. Трябва да разберем коя църква посещава.
— Може да се разбере, даже трябва, обаче… Все пак взривът е бил предназначен за Литвинов. Ако Бойко беше мишена, кутията щеше да виси на друго място, на стената между тринадесети и четиринадесети апартамент. Или четиринадесети и петнадесети. Аз видях мястото, където е висяла тази кутийка. На снимките също е ясно посочено: вляво от вратата на Литвинови, почти до стълбището. На достатъчно голямо разстояние от апартаментите на съседите му.
— Александър Борисович, може ли да вляза? — На вратата на кабинета се появи съдебният лекар Таришчев.
— Влизай, Андрей.
— Експертизата за Климович е готова. Може да се издава разрешително за погребение.
— И какво има там, в експертизата? Кажи с две думи.
— Типична травма от взрив, смъртоносна. Механични и термични увреждания, предимно с лявостранна локализация, тоест по-близо към центъра на взрива. Откъснат десен крак.
— Това го видяхме на снимките. Доста впечатлява.
— Аха. По-нататък: кръвоизливи в белите дробове, разкъсване на черния дроб и далака, спукване на тъпанчетата. Пълен комплект. Ето ви заключението, ако имате въпроси — аз съм в кабинета си.
Експертът сложи на масата пластмасова папка.
— Благодаря ти, Андрей.
Експертът си тръгна и веднага на вратата се появи Колобов.
— Вячеслав Иванович? Здравейте, ние пристигнахме. Здравейте, Александър Борисович. Здрасти на всички! — той кимна на Левин и Безухов. — Ето, запознайте се: Маргарита Сергеевна Лисовска. — Колобов направи крачка назад, предоставяйки за всеобщ оглед, като военен трофей, пълна, висока дама с развълнувано лице. Смръщил вежди, Колобов се опитваше да покаже колко е сериозен. — В навечерието на взрива Маргарита Сергеевна е видяла до входа на Климович непознат мъж. Също така е забелязала автомобил жигули, модел ВАЗ-2101, който не е собственост на никой от живеещите в гореспоменатия блок.