Всичко това беше казано от Колобов с такъв тържествен тон, сякаш предлагаше Лисовска за присъждане на държавна награда.
Следователят по особено тежки престъпления към Главна прокуратура на РФ, държавен съветник от правосъдието трета степен Турецки А. Б. в работния си кабинет при спазване на изискванията на чл.157, чл.158 и чл.160 от НПК на РФ разпита в качеството на свидетел по наказателно дело №… Маргарита Сергеевна Лисовска.
Въпрос. Маргарита Сергеевна, моля ви, разкажете ми какво сте видели в двора на блок номер осемнадесет на улица „Строителна“ в посочения от вас ден.
Отговор. Вечерта изведох на разходка кучето си.
Въпрос. Забелязахте ли нещо необичайно?
Отговор. Отначало нищо не забелязах. След това в двора пристигна съседът ни, Николай Свиридов от седми апартамент. В нашия двор така е прието, че всеки собственик на автомобил го паркира на строго определено място. Разбира се, онези, които не ги държат в гараж. Та значи мястото за паркиране на Николай беше заето от друга кола. Първият модел жигули. Една такава светла.
Въпрос. По-точно?
Отговор. Светлосива. Струва ми се, че този цвят го наричат „бели нощи“.
Въпрос. Случайно да си спомняте номера? Поне някоя цифра?
Отговор. Не, за съжаление. Мисля, че в това отношение може да ви помогне Коля Свиридов. Той разглеждаше колата по-внимателно от мен. Но в колата седеше един такъв пълен мъж. На мястото на шофьора. Много лошо се виждаше. Яке и кепе. Прозорците бяха мръсни, повече нищо не се виждаше. Та така. Василий Ал… Ох, извинете, Николай започна да се възмущава, че някой е паркирал колата си на неговото място. Че и, вика, такава бричка. Наистина в нашия блок никой няма такава кола. При нас живеят прилични хора. Николай все се ядосваше и тогава аз го видях.
Въпрос. Кого?
Отговор. Мъжът. Другият. Един такъв нисък, доста слаб. Той беше до нашия вход и сякаш чакаше някого. Седеше на пейката.
Въпрос. Какво стана после?
Отговор. Пристигна с колата си Вадим Яковлевич… Извинете, аз все не мога да повярвам… Ей сега ще се оправя, извинявайте. Да, пристигна той, значи, паркира сааба си, излезе от него и започнахме да си говорим. Моят Цент много обичаше Вадим… Яковлевич. И Вадим него — също… Стояхме и си говорехме по съседски и тогава… разбирате ли, все едно че нещо ме убоде по гърба. Знаете ли, това се случва, когато усещаш нечий втренчен поглед. Обърнах се — мъжът ни гледаше много втренчено. Аз, честно да си кажа, помислих, че гледа мен… Аз съм певица, по-рано, когато вървях по улицата, хората ме разпознаваха… Но той гледаше някак си през мен. Е, аз се обърнах. А Вадик… Тоест Вадим Николаевич, той, изглежда, също усети този поглед, защото лицето му за малко някак си се промени, само за секунда. След това отново започнахме да се занимаваме с Николай и когато след няколко минути отново погледнахме към пейката, там вече нямаше никой. Вадик… Вадим Яковлевич дори ме попита дали не знам какъв е този тип, дето се мотае тук. Аз отговорих, че не знам. И жигулата също си замина. Повече не сме я виждали.
Въпрос. Можете ли да опишете по-подробно този мъж? Неговият ръст, приблизителна възраст? Как беше облечен? Цвят на косата?
Отговор. Който седеше на пейката?
Въпрос. Да, него.
Отговор. Ръстът му беше някъде един и шестдесет и шест — шестдесет и осем. На възраст… Някъде тридесет и пет — четиридесет. Беше облечен… В нещо тъмно. Тъмен панталон или дънки. Струва ми се, с черна фланелка. Косата. Точно не помня, но според мен беше прошарена. Тъмнокестенява, силно побеляла. Не съм сигурна.
Въпрос. А вашият съсед Николай видя ли този мъж?
Отговор. Не знам. Той беше загрижен за колата си. После не сме говорили за това, тъй като Николай на другия ден замина на почивка в Испания. Сигурно ще може да допълни нещо, когато се върне.
Въпрос. На другия ден сутринта пак ли изведохте кучето на разходка? Забелязахте ли нещо подозрително във входа?
Отговор. Там е работата, че забелязах. Спънах се до входната врата и мокасината падна от крака ми. Наведох се да я обуя и от вътрешната страна на вратата, долу, почти до земята, видях кутийка. Малка, някъде десет на десет сантиметра. Пластмасова. В средата й имаше кръгче с камбанка в него. Боже мой, аз дори исках да я пипна, можех и самата аз… Извинете. Ей сега ще се оправя.