Убийствена красота

Въпрос. Тази кутийка приличаше ли ви на нещо? Виждали ли сте някъде нещо подобно?

Отговор. Да ми приличаше? Май че да. При моя приятелка в антрето виси подобна кутийка. Според мен вътре са прибрани жиците на входния звънец. Но Цент, това е кучето ми, ме дърпаше навън и излязохме. Аз веднага забравих за тази кутия. Ние се разхождахме, а след това… Това стана пред очите ми. Излезе Вадик… И този ужас. Грохот, дим. И той — целият в кръв. И кракът… Отделно. Аз изгубих съзнание. След това изобщо се страхувах няколко дена да излизам. И сега нощем го сънувам… Горкият Вадик… Тоест Вадим Яковлевич…

Въпрос. Моля ви, успокойте се. Разбирам, че ви е трудно да говорите за това. Да ви донеса ли вода?

Отговор. Да. Благодаря.

Въпрос. Маргарита Сергеевна, какви бяха отношенията ви с Вадим Яковлевич?

Отговор. Кой? Аз? А… защо? Какво отношение има…

Въпрос. Всичко може да има отношение към делото. Разследваме убийство, вие трябва да го разбирате. Гарантирам ви пълна конфиденциалност.

Отговор. Ами да, ние бяхме в много добри… тоест в близки отношения. Аз съм вдовица, Вадик също… Жена му е много болнава. Тя често е по болници. И ние се срещахме. При мен. Той идваше да поправи нещо. Изобщо поводи винаги имаше.

Въпрос. Колко дълго продължи връзката ви?

Отговор. Година и нещо.

Въпрос. Климович споделяше ли с вас служебните си неприятности?

Отговор. Разказваше това-онова. Работата му беше нервна. Нали издаваше лицензи. Винаги имаше недоволни. Онези, на които не издаваха разрешение. Знаете ли, аз не се интересувах много от това. Той обичаше да ме разпитва за театъра, за хората на изкуството. Повече за това си говорехме.

Въпрос. Никой ли не го заплашваше? За това не сте ли си говорили?

Отговор. Не, не си спомням такова нещо. Знаете ли, той не беше от плашливите.

Въпрос. А не сте ли чували от него такива фамилии: Литвинов, Нестеров?

Отговор. Да, понякога споменаваше името на Литвинов. Те бяха свързани служебно по някакъв начин. Втората фамилия Нестеров ли беше? Нестеров… Това е някакъв модерен лекар, нали? Един път си говорихме нещо. Вадик спомена, че го набъркват в конфликт. Но той умееше да решава конфликтни ситуации. Даже в блока ни. При нас го уважаваха. Попитайте всеки.

Въпрос. А какъв е бил този разговор, свързан с Нестеров и Литвинов? Можете ли да разкажете по-подробно?

Отговор. Какво каза? Не си спомням подробностите, защото не разбрах същността. Но той им направи много смешни характеристики. Това го запомних. Въпрос. Какви?

Отговор. Че Литвинов е чакал. А Нестеров е мечка, която я карат да танцува върху лед. Въпрос. Кога е станало това? Имаше ли и други разговори на тази тема?

Отговор. Кога? Струва ми се, някъде през юли. Да, точно така. Той идва веднъж при мен на вилата. Това стана в края на юли. Тогава Иночка лежеше в болницата. Повече такива разговори не е имало, щях да запомня. Паметта ми е професионална… Господин следовател, много ви моля да запазите в тайна взаимоотношенията ни с Вадик. Василий Алексеевич ми го обеща. Защо Иночка трябва да страда още? И за мен само неприятности. Аз живея в същия блок, как ще се отнасят хората към мен?

Въпрос. Не се притеснявайте, вече ви обещах. Благодаря за информацията.

Отговор. Благодарна съм на Василий Алексеевич. Той някак си ме… успокои. Даже не съм предполагала, че в милицията работят толкова чувствителни хора… Извинете, сега ще се оправя…