— Направо приказка от хиляда и една нощ.
— Че на нас цялото ни дело е някакво измислено.
— Няма що, добре са го измислили! Разкъсан на парчета труп…
— Но не е онзи труп! Както разбрах от отчета на Левин и от разговора с Литвинов, трупът е трябвало да бъде той, Марат Игоревич. Ако правим връзка с професионалната дейност на двамата. Защото всъщност Климович наистина не е решавал на кого да се издава лиценз, а на кого не. Нали прегледахме документите. Засега няма основания да се смята, че престъпленията са на битова основа. Вярно, че нищо не знаем за личния живот на Литвинов, но Лисовска изобщо не прилича на фатална жена. Освен това ми изглежда, че е обхваната от ново силно чувство, а това не се връзва с образа на убиеца. Нито хладнокръвен, нито в състояние на афект.
— От какво такова чувство е обхваната?
— Ти не видя ли как Лисовска гледаше твоя Колобов? Топеше се като шоколад. Ето какво се нарича да работиш със свидетеля от душа! На Томилин нищо не разказа, а на Колобов — всичко. Това е любов!
— Ти ги разбираш тези работи. Краставите магарета през девет баира…
— И за какво й е притрябвал Литвинов? — продължаваше Саша, като се направи, че не е чул. — Но все някой е организирал покушението срещу него. Между другото, взривно то устройство, прикрепено над вратата му, се е намирало доста високо. Странно, че изобщо го е видял. Нали когато Литвинов е излязъл от апартамента, кутията е останала зад гърба му. Той е трябвало да се обърне, за да я забележи.
— Може би е стоял на площадката, чакал асансьора, погледнал е към вратата си и я е видял.
— От асансьора тя не се виждаше. Шахтата на асансьора закрива онова място, което беше обозначено от оперативниците и посочи самият Литвинов. Разбира се, може да се е върнал за нещо при своята врата… Но той не каза нищо такова. И непрекъснато се опитва да изкара Нестеров предполагаем престъпник. Непрекъснато повтаряше за телефонните заплахи. Изобщо този господин не ми направи добро впечатление. Не беше искрен. Прекалено се суетеше. Нервираше се. Макар че се опитваше да остане любезен. И как да ти кажа… Аз, разбира се, факти нямам, но той мирише на подкупи от сто километра. Що се отнася до телефонните заплахи, жена му също потвърди този факт. Дори уточни, че се е звъняло почти всеки ден, в три часа. Каза го много искрено и убедително.
— Ами Нестеров?
— Нестеров? Никаква любезност. Дори отчасти грубост. Основно говореше за работата си. Показа ми клиниката. Болни сега при него няма, проверих го. Води ме в клиничното отделение. А после ми показа лабораторията, където правят същия този препарат — стволовите клетки. Аз в това отношение съм като индианец пред пишеща машина, но ми направи впечатление! Облякоха ме в стерилен халат, на краката ми сложиха терлици, на главата ми нахлузиха калпак и маска — изобщо това трябваше да се види! И така ме заведоха в лабораторията. Кабинетите са като операционни. Всякаква апаратура, центрофуги, нискотемпературни хладилници. Нестеров ме заведе до монитора, а там светеха петна като звезди. Ето така изглеждат стволовите клетки. Показа ми шишенцата, в които ги отглеждат. Едни такива симпатични нещица, пластмасови, като бутилчици. Само дето тапата не е по средата, както ние сме свикнали на нашите бутилки, а от края.
— Добре, стига, че ти нещо се отнесе. Твоят Нестеров каза ли нещо за Литвинов?
— Каза няколко „топли“ думи за Литвинов. Не отричаше отправените заплахи по негов адрес. Макар прекрасно да разбира, че може да попадне под подозрение. Но според думите на Нестеров това е обикновен мъжки разговор, така да го наречем. Пратил го няколко пъти където трябва и край.
Но отрича нощните обаждания. И беше искрен. Изобщо той ми хареса. Знаеш ли колко го обичат сътрудниците му? О, това е отделен разговор. Там има такива красиви жени, и всичките го обожават.
— Е, Саня, харесва ти, не харесва, но както се казва, от чувства не можеш да си свариш супа. Не можеш да ги приобщиш към делото. Жената на Литвинов е искрена, Нестеров е искрен, но някой от тях лъже. Става въпрос за нощните обаждания.
— Ти нали ме попита за моите усещания. Разказах ти. А ето какво ми направи впечатление по делото: и в двата случая е използван един и същ камуфлаж — кутия за електроинсталация. Това — първо. Може да се предположи, че взривът има отношение към електричеството. Затова би било много интересно да се видим с електротехника Круглов, който е заминал на почивка в неизвестна посока. Този специалист по всичко.
— Още утре ще се свържа с военната комисия. Сигурно има приятели от армията, с които е служил заедно. Изобщо електротехникът се издирва по пълна програма, това е очевиден факт. Какво още те вълнува?