— Голяма простотия — каза Грязнов след кратка пауза. — Макар още никой да не е доказал, че онзи мъж е наемник на Нестеров.
— Аха, значи не е самият Нестеров? За какъв дявол тогава този наемник не е гръмнал Литвинов? Нали с Климович всичко прекрасно му се получи!
— Гаф на изпълнителя.
— Добре, Слава. Това вече са фантасмагории. Хайде да набележим версии. Първата: поръчител на убийствата е Нестеров. Не го вярвам, но сме длъжни да отработим и този вариант. Мероприятия: да се намерят лекарите от „Бърза помощ“, които са го закарали в клиниката. Да се посети болницата, където е лежал Нестеров, още веднъж най-подробно да се разпитат лекарите за престоя на Анатолий Иванович в клиниката. Ако е имал съседи в болничната стая — да се разпитат. Да се изясни дали се е обаждал по телефона. Ако е така, да се разбере къде и защо. Това е за твоите оперативници, съгласен ли си? Те са печени в тия работи. Второ — издирване на електротехника от блока на Литвинов. И външните му данни. Може тъкмо той да е нисък и хилав, което ще е съвсем смешно. Нека с това се занимава Безухов, щом вече е започнал. Жалко, че съседът на Климович е заминал в отпуска! Николай Свиридов, ако не се лъжа, или как му беше името? Няма значение. Може би той би могъл да ни помогне да открием жигулата, която е била паркирана до блока на Климович.
— Септември, Саня. Циганско лято.
— Да, за кого лято, за кого мъртвило. Трябва да разберем кога се връща. По-нататък. Трябва да поставим на прослушване телефоните както на Нестеров, така и на Литвинов. Конфликтът между тях не е приключил. Клиниката на Нестеров е затворена. И той се кани да се бори със своя опонент. Може да чуем нещо, което да ни свърши работа. Това ще го уточня с Костя.
— Съгласен.
— Какво още?
— Още трябва да се срещнем с бившата жена на Нестеров.
— Той е бил женен?
— Да, успяхме да изясним това.
— Намерихте ли жената? Защо не ми каза веднага?
— Кога? Опитах се вчера вечерта да се свържа с теб, но си беше изключил телефона. А днес нямаше време. Ти така ме натискаш, че скоро ще ме смачкаш. Не даваш дума да кажа.
— Ти, Слава, да не можеш дума да кажеш? Я не се прави на сираче.
— Както и да е… Нестеров бил женен за своя бивша студентка. Бракът е продължил около десет години. Последните пет години са разведени. Това е някоя си Зоя Дмитриевна Руденко. Знам къде работи. И домашния й адрес. И телефонния номер.
— Дай ги тук.
Грязнов извади от чантата си пластмасова папка и я сложи на масата.
— Заповядай, миличък. Използвай чуждия труд.
— Че това сигурно изобщо не е твой труд. Да издирваш адреси не е царска работа. Имат ли деца?
— Кой?
— Нестеров и бившата му жена? Ясна работа, че не ти.
— Нямат деца. А аз може и да имам, защо веднага така? Може просто още да не се познаваме.
— Разкарай се, Слава! Трябва да се срещнем с нея, с тази Руденко, не подлежи на обсъждане.
— Тъй като си ни голям кавалер, ти ще го свършиш. Или ще се довериш на мен?
— Ти също не си лесен. Но тъй като съм се срещал с Нестеров и имам впечатление за него, бих искал да го съпоставя с мнението на бившата му жена.
— Имай предвид, че бившите жени рядко дават на бившите си мъже положителни характеристики.
— Тъкмо това е интересно.
— Слушай, ами ако покушението е организирал някой от клиентите на Нестеров? — Вячеслав разроши рядката си коса. — Представи си следното: богати хора искат да си купят красота, а на пътя им застава някакъв чиновник. Или дори двама. От колко време не работи клиниката?
— Два месеца.
— Колко ли народ за това време е побелял от нетърпение? А богатите не обичат да чакат.
— И какво предлагаш? Да работим по всички негови потенциални клиенти?
— Само по онези, които са си платили курса на лечение. Макар че по-скоро мутрите биха ликвидирали Нестеров.
— Нестеров каза, че връщат парите! На всички, които са си предплатили. Това може лесно да се провери. Освен това негови клиенти са предимно хора на изкуството, не мутри.
— Би трябвало да се запознаем по-отблизо с тези хора. Сигурно си имат определени места за сбирки. Там също може да изскочи някаква информация. Предимно, от друга страна, не значи „само“.
— Това е идея, да се запознаем — някак замислено отрони Александър. На лицето му се появи лека усмивка.
— Ало, ало, гражданино следовател! — Грязнов щракаше с пръсти пред замъгления поглед на приятеля си. — Ела на себе си! Казах: предимно не значи „само“.