Зоя вдигна очи към него, оказа се, че са сиво-зелени, леко дръпнати и гледаха така… примамващо.
Съблазнителна дама, отново си отбеляза Турецки.
— На какво дължа честта? — изпускайки струйка дим, попита жената.
— Вие така ме заслепихте с красотата си, че почти забравих защо съм дошъл — Саша се усмихна с обезоръжаваща усмивка.
Зоя се засмя:
— Хайде стига! Такъв сериозен мъж, представител на такава страшна служба…
— Но преди всичко мъж, който при всякакви обстоятелства е способен да оцени женската красота.
— Нали не сте дошли при мен, за да ми правите комплименти? — усмихна се Зоя.
— За съжаление. Моля да ме извините, сигурно сте достатъчно уморена след работния ден, та и аз да ви надувам прекрасната главичка.
— Що се отнася до прекрасната главичка, тя дори ме понаболява. Май ще пийна малко коняк. Ще се присъедините ли към мен?
— Готов съм да се присъединя към всяко занимание, което ми предложите — отзова се Александър, обвивайки жената с поглед, пълен с тайни копнежи.
— Смело изказване — усмихна се тя.
Стана, леко се протегна, при което тясната пола още повече се опъна на бедрата, а късото сако се повдигна и Саша видя тясна ивица от голия й корем.
— Днес толкова се уморих. Цял ден с болните, после с картоните им. Цялото ми тяло сякаш е сковано в лед. Организмът направо се моли за движение. В миналото се занимавах със спорт. Гимнастика.
Тя извади от барчето почната бутилка и чаши.
— Разрешете на мен. — Саша сипа коняк на дъното на чашите. — За какво ще пием?
— Не знам, толкова малко се познаваме за общи тостове.
— Тогава нека е за запознанството, което лично за мен е истинско удоволствие!
Жената се усмихна, отново отправи към Турецки омагьосващ поглед, мълчаливо изпи коняка и извади от кутията нова цигара.
— Та какво ви интересува? Или кой?
— Интересува ме, Зоя Дмитриевна, бившият ви мъж, Анатолий Иванович Нестеров.
— Ето какво било… — Руденко вдигна вежди нагоре.
— Учудена ли сте?
— Какво да ви кажа? И да, и не.
— Така ли? Да не би той да се занимава с нещо противозаконно?
— Не, обаче… — Тя направи пауза, след това тръсна червената си коса, сякаш се опитваше да прогони миналото. — Знаете ли, каквото и да ви кажа, ще го сметнете за мъст на изоставена от него жена. Затова не знам дали не сте сбъркали адреса.
— Мисля, че не съм го сбъркал. Надявам се на обективната ви характеристика. Кой по-добре от жената познава съпруга? Още повече бившия. Мисля, че го познава отвсякъде, тъй като го е видяла не само в годините на любовта, но и в периода на раздялата. Как един мъж се разделя с жена си, също е важно. Затова дойдох при вас. Вие не правите впечатление на човек, обиден от съдбата. Млада сте, хубава, рискувам да допълня — много хубава, имате работа, уютен дом. Струва ми се, че всичко ви е наред. А бившият ви мъж е възрастен, болен човек с проблеми. Сигурно нямате основания да се смятате за обидена от съдбата. Отдавна ли се разведохте?
— Преди пет години.
— Аз мисля, че бракоразводните страсти вече са утихнали. Така че може да погледнете назад без гняв. Или бъркам?
— Какъв гняв, какви ги говорите! — махна с ръка Зоя. — Навремето бях влюбена в Анатолий Иванович като разгонена котка. В курса ни всички момичета бяха влюбени в него. А той беше толкова… омагьосващ. Такава експанзия, толкова емоционално преподаване на материала. Ах, как ни учеше! Най-вече момчетата, разбира се. Момичетата не ги приемаше на сериозно. Аз посещавах дори научното дружество по хирургия, за да му направя впечатление.
— По хирургия?
— Да, той беше хирург, не знаехте ли?
— Не. Моля ви, просветете ме.
— Анатолий Иванович беше доста успешен хирург. Още преди двадесетина години започна да се занимава с пластична хирургия. Тогава това още бе нещо ново, неизучено и много интересно.
— А защо престана?…
— Да оперира? Има проблеми със сърдечносъдовата система.
— Отдавна ли?
— Да, вече бяхме женени. Това започна преди… десетина години. Получаваше моментна загуба на съзнание. Само за няколко секунди. Но за опериращ хирург това е катастрофа, заболяване, несъвместимо с професията. И той остави хирургията. Отначало го понасяше много тежко. След това се пренасочи към науката, започна да се занимава с имунология, ембриология. Парите намаляха, но аз дори се зарадвах. За мен най-важното беше, че спряха да го търсят тези ужасни личности.