— Ало, ти ли си? Турецки току-що си тръгна. Всичко е наред, ще издирват Танцьора.
— Сигурна ли си? — попита от другия край на жицата сочен мъжки глас.
— Разбира се. Бях много убедителна. Само да беше ме видял! Щеше да се гордееш с мен!
— Аз и без това се гордея. Каза ли му за…
— Да, казах. Всичко, както се бяхме разбрали. Той се хвана, гарантирам. Пък още и Танцьора. Анатолий няма къде да ходи. Дано всичко да свърши по-бързо. Уморих се.
— Ами аз колко се уморих? Даже не можеш да си представиш. Хубаво, ще потърпим. Може би ще се уреди да си направим малко празненство. Утре ще ти се обадя… Да, да, влизайте, вече приключвам — каза мъжът със съвсем друг, делови тон в слушалката. — Благодаря ви за съдействието, колега. Довиждане, беше ми приятно да ви чуя.
Зоя остави слушалката и погледна в огледалото, което висеше над масичката в антрето. Оправи червеникавите си коси, усмихна се и каза:
— Какво пък, господин Турецки, да видим кой кого!
През това време Турецки седеше в кафененце зад ъгъла и си водеше бележки, за да не забрави нещо от доста любопитния разговор с мадам Руденко. Само преди няколко седмици той веднага щеше да се обади на Слава, щяха да се срещнат, да пийнат и да си полафят, според израза на Грязнов. Щяха да обсъдят ситуацията. Но разговорът с Грязнов беше отложен за утре. Защо?
Защото, дявол да го вземе, той, Александър, беше уморен. И има право да си почине. Поне в петък вечерта.
Защото изобщо му беше противно да се занимава с това дело, с тези измислени и истински взривове, кавги, клюки и интриги. И не му се искаше да е сгрешил за Нестеров.
Освен това той се разбра с Грязнов за утре, защото му изглеждане направо непоносимо да виси през целия съботен ден вкъщи с жена си, безупречната Ирина Хенриховна.
И още, защото за днес имаше определена среща с Настя. И тази причина бе основната.
Мъжът, който приключи разговора със Зоя Дмитриевна, решаваше някои служебни въпроси, когато прекият телефон в кабинета му зазвъня отново.
— Ало? Какво? Какво се е случило? Моля те, успокой се! След малко ще ти се обадя.
Литвинов, а това беше тъкмо той, приключи разговора с един завеждащ лаборатория, който искаше нещо от него (те само това си знаят, тези завеждащи, да искат, да искат и пак да искат!), и след като буквално изхвърли учения през вратата, избра домашния си номер.
— Сега ми обясни всичко спокойно.
— Пак звъня. Следователят — каза жената уплашено.
— По телефона ли?
— На вратата. Аз не отворих.
— Откъде знаеш, че е бил следователят?
— Обади ми се Маша, от портиерната. Каза, че се качват при мен. Страхувам се…
Тя говореше объркано, като хлипаше през цялото време. Литвинов изслуша жена си и каза:
— Хубаво. Първо, браво на теб, че не си отворила, и занапред на никого не отваряй, ясно? Нека пращат призовка, официално. Не си длъжна да ги пускаш в дома си. Второ: аз ей сега ще отида дотам. Така че спокойно. Като се върна, всичко ще ти разкажа. Вземи валериан. Или нещо си пийни… Опитай се да поспиш. Почакай, ето още какво! Извикай за неделя някого на вилата. Звереви или още някого… Ти трябва да се занимаваш с нещо. И не се нервирай, мила! Аз съм с теб! Става ли?
— Става — изхлипа Литвинова.
— Ти си ми умница. Целувам те.
Той остави слушалката и се вторачи в прозореца на кабинета, мислейки за нещо.
След петнайсет минути излезе от кабинета си с дипломатическо куфарче в ръка.
— Е, Надежда Борисовна, предполагам, че вече имате право да приключите работния си ден.
— Отдавна е време, Марат Игоревич. Все пак е петък. Вече е шест часът вечерта! А вие все работите.
— И вас задържам, така ли?
— Това не съм го казала — изплаши се секретарката.
— Шегувам се. Хубаво, до понеделник.
Глава 13
Почивна вечер
Тази вечер той реши да я шашне с гастрономичен разкош. Посланието беше следното: Настя вече бе разбрала, че той не е страшният чичко — Синята брада. Напротив, съвсем добродушен и не опасен мъж в разцвета на силите и средствата си. Включително и материалните. Не в границите на безкрайното, но напълно достатъчно, за да се стопли, както се шегуваше един колега.
И така, той я чакаше до метро „Кропоткинска“, разхождайки се по алеята с букет астри. Тя се появи внезапно, все едно че въздухът се сгъсти и пред него се материализира слабо момиче в къса черна рокля с тънки презрамки. Много хубавка, весела и лека. Сякаш слънцето се показа през плътните облаци.