— Бива! — весело отговори той и поведе младата си дама към остъклената стена.
Докато чакаха сервитьора, Турецки занимаваше спътницата си с предварително приготвени теми. Домашно приготвени, така да се каже.
— Настенка, знаете ли, че Росини чудесно е готвел? Той казвал за себе си, че Господ го е наградил с три таланта. „Аз съм гениален главен готвач, голям шегаджия и чак на трето място композитор“ — така се характеризирал маестрото. След премиерата на своя „Бръснар“ демонстративно се отказал от овации и поканил приятелите си вкъщи на обед, като обещал, че тъкмо там всички ще разберат какво е истинско изкуство.
Настя го слушаше разсеяно и повече наблюдаваше сновящите зад прозореца хора. Турецки замлъкна. Всичко изглеждаше някак фалшиво! Защо не приличаш на себе си? Какво е това глупашко вълнение? Сервитьорът сложи пред тях папките с менюто.
— Хайде да си избираме. Доколкото си спомням, вие сте почитател на рибата. Затова като предястие предлагам карпачо от пъстърва с джинджифил. Много нежно блюдо.
— Добре — съгласи се момичето.
— А за второ… вижте какъв избор: пържена змиорка, жулиен с бузи на морски дявол, скариди с бананов сос… Не, ние ще изберем специалитета на заведението — „Росини“! Вижте, това е телешко филе в сос от мадейра с черни трюфели. Става ли?
— Става — Настя сви рамене.
— И накрая шампанско за дамата.
— О, ако дамата ви обича шампанско, дошли сте в точното време на точното място — обади се сервитьорът. — В момента при нас върви фестивал на вината от прочутия дом за шампанско „Лоран Перие“.
— Какво ще ни препоръчате?
— Изборът е страшно богат. Например, „Гран кюве“. С това шампанско са отпразнували сватбата си принц Чарлз и принцеса Даяна.
— Мда, тази история приключи доста тъжно. Страхувам се, че това питие ще ни напомня за горката лейди Ди.
— Тогава ще ви препоръчам „Александра“. Това е розово вино, много деликатно, нежно и предназначено за специални случаи.
— Чудесно, това е за нас. Имаме специален случай. Настя, съгласна ли сте?
Настя кимна и се обърна към прозореца.
— А за мен триста грама водка. „Руски стандарт“. Знаете ли, аз съм патриот.
Сервитьорът си тръгна, а Саша разтревожено погледна към момичето.
— Обидих ли ви с нещо?
— Не, но… Защо е всичко това? Поставяте ме в неудобно положение.
— Настенка! Просто ми се иска малко да ви поглезя, това е всичко. Мама е далече, кой ще ви поглези тук? От какво се страхувате? Или от кого? От мен?
— Не, вие се страхувате от мен — тя най-накрая го погледна.
— Аз?
— Ами да. Страхувате се, че няма да ви харесам. Струва ви се, че може да представлявате интерес само в тази… посока? Напразно. Вие сте много интересен човек. И интересен мъж… Вие и така ми харесвате.
— Наистина ли? Господи, защо не ми казахте веднага? Щях да ви набутам в някоя кръчма, щяхме да обърнем по една водка, да си замезим с цаца, да си пообщуваме с кварталните пияници. Това щеше да бъде суперинтересна вечер. Представете си го: наоколо клошари и алкохолици, псувня след псувня, а в центъра на събитията сте вие — млада и прекрасна с цаца върху рамото. Щеше да ми се наложи да се преборя с цяла глутница желаещи да се запознаят с вас отблизо. А тук, разбира се, какво? Голяма скука…
Настя се засмя.
— Е, най-накрая! Знаете ли, щом мероприятието е неизбежно, тъй като поръчката вече е направена — хайде да се отпуснем и да изпитаме удоволствие. Става ли?
— Става! — Настя тръсна къдрици. — Но ми обещайте, че следващия път аз ще ви поканя!
— Че аз точно това чакам с разтуптяно сърце, точно това желая! Доколкото си спомням, вие ме поканихте във вашия бар, как му беше…
— „Холивудски нощи“.
— Аз съм почти готов.
— Не, там съм на работа, няма да мога да ви обърна внимание. Първо ще ви поканя… Но засега това е тайна.
— Вие сте били и интригантка!
— Разбира се! С какъвто се събереш, такъв ставаш. Вие знаете за мен вече толкова много, а аз за вас — нищо. Бих искала да чуя кой сте вие, мистър…
— Турецки. Но тази фамилия нищо не ви говори. О, ето го вашето шампанско.
Сервитьорът отвори бутилката и наля в чашата пенесто вино с приказен розов цвят.
— Това е като цвета на залязващото слънце! Такова никога не съм виждала!