Вилното селище вече беше доста празно. В къщите светваха лампи там, където се канеха да вечерят или вечеряха пристигналите на вилите летовници. Литвинов пристигна доста късно. Излезе от колата, за да отвори гаража. На съседното вилно място възрастен мъж събираше ябълки.
— Добър ден, Владимир Семьонович! — поздрави съседа си Литвинов.
Онзи се изправи и заситни към него.
— Здрасти, здрасти, Марат Игоревич! Днес идвате много късно.
— Ами много работа. Исках да дойда по-рано — не стана. Пристигнах да нагледам нашия работник. Донесох му заплатата. Той как е тук?
— Ау, че трябва ли му на него заплата? Аз наминах при вас вечерта, но той нищо не прави, вашият работник. Само пред телевизора седи.
— Е… Няма да работи и ден, и нощ, я. Кой се занимава вечер с електроинсталации? Тъмно е.
— А какво е направил за цяла седмица? Разби стените и край. Аз даже мислех после и при мен да го извикам, ама видях, че е голяма мърда, не! Че е и някакъв странен. Все мълчи. Аз му викам — „здрасти“, той само си клати главата. Нито дума. Да не е ням?
— Не. Просто си е мълчалив. По принцип той обича да пие. Може би тайно си пийва, а пък не говори, за да не се издаде. Но, от друга страна, кой от тях не го обича? Откъде да намеря такъв, който не пие?
— Пиян не съм го виждал, няма да лъжа — сви устни старецът, — но той все някак… се мота без работа. Ходи напред-назад из градината, бере цариградско грозде. Той защо ще ви бере цариградското грозде?
— Марина му разреши.
— Ах, тази вашата Маринушка, тя последната риза от гърба ще си даде. Но вие къде гледате?
— Ами тъкмо затова съм дошъл, да видя какво става тук — засмя се Литвинов. — Освен това в неделя сме поканили приятели на гости. Така че съм докарал продукти. За да не мъкнем всичко наведнъж.
— Ами хубаво, хубаво…
Литвинов паркира колата в гаража и отиде в къщата, натоварен с две чанти. По стените на терасата, през която се влизаше за стаите, висяха срязани жици и отворени розетки. На масата стоеше отворена кутия с инструменти.
В една от стаите, която изпълняваше ролята на гостна, на дивана срещу телевизора лежеше нисък хилав мъж.
— Здрасти, Дмитрий!
— П-п-при-в-вет!
Мъжът се надигна и погледна към Литвинов.
— К-как-в-во?
— Нищо. Дойдох да те видя. Докарах ядене. Помогни ми да разтоваря чантите.
Дмитрий се доближи до масата. Марат Игоревич измъкна от чантата салам, кашкавал, пушено пиле, месо.
— Така, занеси месото в хладилника. Ще си свариш супа. И ще си сготвиш някаква манджа.
Дмитрий Круглов не откъсваше поглед от втората чанта, откъдето стърчаха гърлата на многобройни бутилки.
— Какво, да пийнеш ли искаш?
— Н-н-не м-м-ога д-да п-пия м-н-но-г-го.
— Защо много? Не трябва много, а по малко от всичко дори е полезно. Още повече ако питиетата са качествени. А при мен други няма. Така че, аз ти разрешавам като лекар. Още повече че трябва да си поговорим.
— А-а-аз т-тук с-с-съв-с-сем оз-звер-рях. С-с-сам.
— Тъкмо. Хайде, слагай масата.
Дмитрий се засуети, извади от шкафа чинии, чаши, вилици. Започна нетърпеливо да подрежда докараните деликатеси.
Марат Игоревич сложи на масата еднолитрова бутилка „Руски стандарт“.
— М-м-мног-г-го — изплаши се Дмитрий.
— Някой кара ли те да изпиваш всичко? — В противоречие с думите си той наливаше в доста обемистите чаши догоре. — Е, хайде!
Пиха, без да се чукнат.
— С-с-суп-пер водка — оцени Круглов и като невидял се нахвърли върху храната.
Литвинов си мезеше, без да бърза, по малко.
— Ти защо, образ такъв, не се занимаваш с електроинсталацията? Съседът се чуди какъв работник съм си взел.
— Д-да не си п-пъх-ха носа в к-къщат-та, педал с педал.
След изпитата чаша той почти спря да заеква. Затова толкова обичаше да си пийва. Като пийнеш, ставаш човек. Само дето не можеше да спре. И освен това след едно-две шишета цялото му тяло се изкривяваше от жестоки гърчове, а главата се пръскаше от болка.
Литвинов отново напълни чашите.
— К-какво става в града?
— Какво? Нека сега да пийнем, пък аз ще ти разкажа какво става.
Пиха отново. Дмитрий се напиваше пред очите му.
— Значи така. Търсят те. И пожарникарите, и милицията. Само фотографите още не те търсят — съобщи Марат Игоревич, наблюдавайки Круглов.