— Виж ги ти, колко са бързи.
— А ти какво си мислеше, че са глупаци? Като ти свърши отпуската, какво да те правя?
— Какво ме интересува? А-аз съм контузен. Имам справка.
— Това, че си контузен, не предизвиква съмнения. Тебе, кретена, някой молил ли те е да убиваш човека?
— Някой… Ти да не би да не знаеш кой? — усмихна се Дмитрий.
— Помолиха те да го изплашиш. Лекичко да гръмне, едва-едва. Само да го одраска, а не да го разкъса на части.
— С-стана г-грешка, предозирах — нахално се ухили Круглов. — Ще сипеш ли още или как?
— Ще сипя, няма да пестя от това чудо. — Литвинов напълни чашите.
Пиха отново. Круглов следеше с пияни очи Литвинов. Онзи демонстративно пиеше не по-малко от електротехника.
Следи ме, следи ме, шибан детектив! Ти мен не можеш да ме надиграеш. Образованието е голяма работа. Плюс възможностите. И сорбента, който изпих половин час преди алкохола, ще запази мозъка ми ясен. Но твоя… Литвинов взе пилешка кълка, откъсна от кафявото месо и продължи:
— Грешчица, казваш? Хубава работа! И кой ще плаща за твоите грешчици?
— Т-ти — ухили се електротехникът.
— Тоест?
— Я стига, Игорич, стига си се правил на девственица. Не ме ли нае преди около два месеца да насоча т-твоя-та Маринка към нужната мисъл, да я пос-съветвам, че и изпълнител да стана, а? Вече да не си за-забравил? Затова тя все баеше в кухнята: горкият ми Марат! Смазаха го, измъчиха го, чудовища! Звънят, заплашват. Ние се оплакваме, а никой не ни обръща внимание! Да полудееш! И какво трябваше да я посъветвам? Хайде, Мариночка, да си организираме нещо като взрив. Ще сложим пакетчето с взрива и сами ще си го открием… Тогава ще се изправят на нокти тия пожарникари и ченгетата! И ще започнат да рият: кой обижда нашия Марат? Да се арестува! А пък тя: че кой ще го сложи? Аз й казвам: аз ще го сложа. Защото не мога да гледам как страдате. Защото безкрайно ви уважавам за вашата добрина. Сам ще го сложа и сам ще го обезвредя… Така и стана. А когато не арестуваха онзи, когото ти искаше да приберат, отново трябваше да навивам Мариночка: хайде да повторим, Илинична! Първия път не реагираха, но втория няма начин да не се паникьосат! Ние сега ще гръмнем другия, дето седи по-нависоко.
— За какъв дявол му видя сметката, тъпанар такъв? — наведе се Литвинов към Дмитрий.
— Защото ти го искаше! Няма какво сега да даваш на заден. Сам ми каза: и да пукне, не е голяма работа. Каза ли го?
— Не помня. За всичко лъжеш.
— Каза го, скъпи. И когато ме караше н-насам, също не беше много опечален. Сега си ми в ръцете. Защото аз съм само изпълнител, при това контузен инвалид от войната. А пък поръчител излиза, че си ти.
— Не, не съм аз.
— Ами кой? Жена ти? Нима ще я натопиш? — учуди се пияният Круглов.
— Никой никого не се кани да топи. Виждам, че вече си забравил колко време те издържах. Че чрез Маринка аз ти давах пари да играеш. За автоматите, на които прекарваше цели дни. И харчеше моите пари. Две години продължи така. Все ти заемах. Ами кой ти даде пари за компютър? Ти какво си мислеше, че пари се дават ей така? За черните ти очи?
— Че аз ги отработих! Нали с това ме държиш, гадино мръсна! С порока ми!
— Край, край, стига рита! Стига сме придиряли един на друг. Трябва да мислим какво да се прави нататък. Марина се нервира. Ченгетата едно през друго пристигат вкъщи.
— И какво от това? Като се разберем, никой нищо няма да научи.
— Хубаво, хайде да се разберем.
Литвинов напълни чашите.
— Изчакай, ще отскоча до кенефа. Трябва да пусна една вода.
Дмитрий стана и поклащайки се, отиде в кухнята, зад която се намираше санитарният възел.
Марат Игоревич отдавна чакаше този момент. Той извади от вътрешния джоб на сакото си носна кърпа, в която имаше ампула безцветна течност. Литвинов счупи върха и изсипа съдържанието в чашата на Круглов. Празната ампула с парченцата стъкло отново уви в носната кърпа и прибра всичко това в джоба си.
Това беше забележително фармацевтично средство. Анестезиолозите го използваха за други цели, но комбинирано с алкохол, предизвикваше спиране на сърцето. Най-хубавото на този препарат бе, че действаше не веднага, а след време. Другото му предимство беше, че се разлагаше в организма и не можеше да бъде открит в кръвта при аутопсия. Този приказен препарат бе изпробван преди година с участието на Литвинов. Дори го включиха за съавтор! Юнаци! Препаратът получи „зелена светлина“, а той като съавтор придоби няколко десетки ампули. Ето че свършиха работа! „Все пак хубава професия си избрах навремето“ — усмихна се Литвинов. Круглов се върна и едва не падна на стола. Очите му бяха мътни.