— Та какво?
— Мисля, че хилядарка на месец ме урежда.
— Нашенски?
Круглов пияно се захили и помаха с пръст:
— Не, не нашенски. Зелени.
— Ти си откачил. Откъде ще взема толкова пари? И освен това, какво значи на месец? За колко месеца напред? До края на живота ти, така ли? Ти наистина си идиот.
— Може двадесет бона наведнъж. И аз ще изчезна. Просто ще се из-з-паря.
— Десет.
— С-с-седемнайсет.
Те се пазариха още около пет минути, след това Литвинов се предаде:
— Стига, майната ти. Утре ще ти донеса парите. И вдругиден изчезваш от живота ми.
— Става!
— Хайде по още една, последна.
— Защо да е последна? — Круглов вдигна чашата си, обърна я и набоде с вилицата парче салам. — Сам казваш, че когато е качествено, може… Я сипи още.
След две минути той вече спеше, отпуснал глава върху масата. Литвинов си изми чинията, чашата и прибра всичко на мястото му. Пликът с бутилките изнесе в кухнята.
Почти празната бутилка от „стандарта“ остана да стои на масата до склонената глава на Круглов. Литвинов два пъти изплакна с водка чашата, от която беше пил Дмитрий, държейки я с носна кърпа. След това внимателно я изтри отвътре. Още веднъж огледа масата. Остатъци от храна, трохи, чаша, почти празно шише от водка. И заспалият завинаги електротехник.
Струва ми се, че всичко съм предвидил, реши Литвинов, след като огледа за последно стаята.
След като лапна едно хапче „антиполицай“, Марат Игоревич си тръгна към къщи.
Глава 14
Историята на въпроса
Приятелите се срещнаха в „Узбекистан“, където за тях винаги имаше запазена маса в отделено от основната зала сепаре.
— Е, с какво ще започнем? — попита Грязнов, след като изпиха две-три чаши и хапнаха. — Вчерашния ден съм го отработил по пълна програма. Моите момчета ходиха и в местната „Бърза помощ“, откъдето са пратили кола при Нестеров, и в болницата. Посетиха и военната комисия, където се води на отчет нашият Круглов, изчезналият електротехник. Откъде ще започнем? — повтори той.
— Хайде с болничните неща.
— Значи така. Нестеров е викал „Бърза помощ“ на осемнадесети, както си спомняш. Това е станало в седемнадесет и четиридесет. При тях всяко повикване се записва на магнетофон. Така че моите орли са прослушали записа. Нестеров се оплаквал от силни болки в гърдите, които продължавали вече няколко часа. Споменал е, че самият той е лекар. И обикновените лекарства не му помагат. Към него тръгнал екип, който пристигнал след двадесет минути. След това извикали реанимацията. Диагнозата на първата „Бърза помощ“ била инфаркт. Реанимационният екип променил епикризата, но го закарали в Първа клинична болница с диагноза остра сърдечна недостатъчност. Това всъщност е прединфарктно състояние. Така са обяснили лекарите. Докторът, който е пристигнал на повикването, твърди, че Нестеров бил много зле. Според него можел да хвърли топа. Сам помолил да го закарат в Първа клинична болница, защото там имал познати лекари и вече се бил лекувал при тях. Аз какво ти казах?
— А реанимационния екип също ли си го е уредил с връзки?
— Не, разбира се, че не. Но в местната „Бърза помощ“ Нестеров го познават. Той доста често ги вика. Оказа се, че има сърдечно-съдова склероза. И получава някакви си там спазми.
— Какво казаха лекарите в болницата?
— Какво казаха? Че е постъпил в много тежко състояние и прекарал три дена в интензивна терапия. Започнали да тикат кардиограмите в мутрите на моите орли. Ето, виждате ли този зъбец и коляното по-долу? Все едно че оперативниците разбират нещо от зъбци. Те и от колена разбират само ако са женски. Накратко казано, докторите в болницата са категорични, че Нестеров никъде не е излизал. Той лежал в отделна стая тих като зайче и при него имало персонална медицинска сестра. Бих искал и аз така да си полежа, честна дума!
— Говорихте ли със сестрата?
— Да, с диктофон. Предупредихме я за даване на неверни показания, всичко както си трябва.
— И какво каза тя? Нестеров обаждал ли се е на някого?