— Много ти благодаря, че ми напомни! Хубаво, дай да се върнем при нашите си работи. При нас се появи нов фигурант — Танцьора. Този хипотетичен бандит би могъл да бъде изпълнител на престъплението. Така че, докато Безухов издирва Круглов, ще трябва да се заемем с Танцьора. Аз мисля, че в тази работа няма да минем без Кротов.
— Ами можем да мръднем към „Глория“ още сега. Те нямат почивни дни. Ей сега ще разберем къде е този Кротов.
Вячеслав извади джиесема и защрака с копчетата.
— Ало, племеннико! Здрасти! Как си? Гастритът как е? Това е добре. А ние с Александър Борисович седим тук на едно място… Позна, в „Узбекистан“. Много си досетлив! Къде е твоят Кротов? На мястото си? Това е добре! Имаш ли нещо против, ако вземем сега бутилка коняк и пристигнем на „Неглинка“? Но защо само Кротов? И теб искаме да те видим! Ама си станал докачлив като девойче! Хубаво, чакайте ни, скоро пристигаме!
Частната охранителна агенция „Глория“ се намираше в района на Сандуновските бани. Грязнов обичаше да ходи там. Повечето сътрудници в „Глория“ бяха бивши негови подчинени, дето се вика, проверени в бой. Как биха могли да бъдат непроверени, като именно той, Грязнов, навремето беше събрал колектива на агенцията, та дори и самата „Глория“ бе създадена от него. В живота му имаше такъв период, когато Грязнов тръшна след себе си вратата на МУР. Но животът е дълъг. В него всичко минава — и доброто, и лошото. Ново завъртане на колелото на съдбата беше върнало Вячеслав Иванович на „Петровка“, а „Глория“ премина в ръцете на племенника му Денис. Какво пък, племенникът напълно се справяше. Личният състав се запази, а това беше най-важното. Защото, както всички знаят, кадрите решават всичко.
Алексей Петрович Кротов беше доста забележима фигура сред сътрудниците на „Глория“. Бившият офицер от ГРУ донесе от миналия си живот своя собствена агентурна мрежа, изтъкана от представители на най-различни социални групи. В нея имаше доста заможни хора, дори богати. Кой знаеше по-добре от Кротов, че някои от днешните новобогаташи преди някакви си петнадесет-двадесет години бяха предавали на органите своите приятели — учени, артисти, художници — по един и по няколко наведнъж. Същите онези „интелектуалци“, които псуваха властта в кухните си и правеха наколенки пред нея, когато им махаше от трибуната.
Сред осведомителите на Кротов имаше и дейци от престъпния свят. За дългите години, откакто ги познаваше, някои незабележими в миналото личности бяха пораснали до лидери на големи групировки, та дори бяха придобили и статуса на „признати бандити“. Генералски чинове, така да се каже. В интерес на истината много от младите вълци, нахлули в престъпния бизнес, бяха разрушили старите основи и въведоха свои собствени правила. Но и сред бандитите, отпаднали вече от класацията, Кротов имаше хора, на чиято информация можеше да разчита. Накратко казано, Алексей Петрович Кротов при определени обстоятелства беше незаменим човек.
Посрещнаха ги с искрена радост както винаги. В агенцията бяха Денис Грязнов и търсеният от тях Кротов. Сева Голованов, който ръководеше детективите на агенцията, заедно с бригадата си бе по задачи. Компанията беше малобройна, затова се настаниха в кабинета на Денис, около бюрото на директора на агенцията. Турецки извади от дипломатическото си куфарче бутилка коняк и я добави към тази, която вече стоеше на масата. След бутилката се появиха маслини, нарязана риба и салам. Всичко това бе подредено в пластмасови чинии. Поради липсата на жени в щата сътрудниците предпочитаха да използват прибори за еднократна употреба. След две-три чаши и споделяне на последните новини Денис не издържа:
— Чичо Слава, каква работа имате за нас?
— Работата е лайнена, племеннико, както го характеризира Сан-Борисич.
— И защо така, чичо Саня?
В отсъствието на външни хора Денис наричаше хората от по-възрастното поколение по стария начин, както беше свикнал още като дете.
— Така си е. Помниш ли как беше при Хармс: излязъл граф Лев Толстой по долна риза и с нощно гърне в ръка и казал: сътворил съм тук нещо, нося да го покажа на народа…
Денис и Кротов се изхилиха.
— Така и нас с чичо ти ни натовариха с пълно гърне с чужди лайна, а ние трябва да се оправяме с тях. Но не можем да си избираме работата. Затова хайде да си говорим по същество. Това засяга конкретно теб, Петрович. Като голям познавач на престъпния свят. Познаваш ли криминална личност по прякор Танцьора?