— Танцьора? — Кротов се замисли. — Нещо не мога да си спомня. Той от кои е? На кого е човек?
— Може изобщо да не е човек на някого, ами бос. От кои — това не знам. Ориентировката е следната: около четиридесетте. Нисък, със слабо телосложение. Преди около десет години си е направил пластична операция. Още какво? Танцува степ.
— Степ казваш? Преди десет години…
Кротов замислено мърдаше устни.
— Ха! Ами не е Танцьор, а Степаджия. Имаше такъв. Казваш операция? Да! Този е от питерските, от малишевските. Вярно, нисък, слаботелесен. Имаше огромен нос като на Сирано де Бержерак. Точно така! Разправяха, че си е скъсил носа. И че изобщо си е сменил физиономията. — Кротов направи дълга пауза, за да се наслади на всеобщото внимание. — Спомням си го този. Той не беше дребна риба, това е сигурно.
— Какво по-точно си спомняш?
— Какво ли? Веднага не мога да кажа. Трябва да се върна доста назад във времето. Да се разровя в тайниците на паметта. Мда. Искате ли екскурзия в историята през вековете?
— Може — съгласи се Турецки, защото усещаше, че Кротов иска да се поглези със собствените си „записки на ловеца“. — Почвай, Петрович. Както се казва, повторението е майка на знанието. И ние не си спомняме всичко, и на Денис ще му е полезно да послуша.
Кротов предложи първо да пийнат. След което, без да бърза, си замези и пак така бавно си запали цигара. И чак когато Грязнов започна нетърпеливо да потропва с обувка по пода, започна да разказва:
— Вие, разбира се, си спомняте, че Александър Иванович Малишев беше един от основателите на питерската организирана престъпност. Един истински Йоан Предтеча на днешните мутри. През осемдесет и осма той зае водещо място на небосклона на Северната Палмира, като организира Мамаев бой в покрайнините на града, в Девяткин. Срещу него стоеше страшно много народ. Всички питерски групировки бяха против бандата на Малишев. Загинаха борци безчет. Между другото, тъкмо в този бой Степаджията се изяви като безстрашен жесток боец. Казваха, че за него не е никакъв проблем да убие човек. Та значи Малишев победи и подчини почти всички райони на града. Взе контрола над хазартния и ресторантския бизнес. Интимните услуги, изкупуването на цветни метали. Много неща. Тъкмо той започна да влага парите си в бизнес, да изкупува акции на предприятия, а най-важното — да набира кадри, тоест да изпраща подчинените си да учат в престижни висши учебни заведения. Не бил стиснат. Подготвял собствени юристи и икономисти. Каквото и да си говорим, Малишев е умен мъж със силна воля. Нали тъкмо той промени цялата психология на престъпния свят?!
Кой ръководеше преди? Признатите бандити. Какви били първите заповеди? Да нямаш взаимоотношения с ченгетата, с властта изобщо, да нямаш семейство, да не работиш, да не живееш нашироко и така нататък. А Малишев имал взаимоотношения с властта, при това доста тесни, работеше, защото бизнесът е работа, и то не от най-леките. Живееше в разкош. И така нататък. Та значи Степаджията бил „наблюдаващ“ на Малишев за няколко района на града. Първото образование на Степаджията било организатор на масови прояви. Завършил е „кульок“, тоест Институт за култура. Казват, че невероятно танцувал степ, занимавал се с препродажба на крадени вещи, успял дори да си почине на наровете, но не задълго. И всичко това преди Малишев. Александър Иванич го накарал да се изучи за икономист и му доверил част от „касата“. Онова, което се събирало в контролираните от Степаджията райони. Всичко било наред, но през деветдесет и трета Малишев и всички негови хора ги прибрали на топло. Всички, освен Степаджията. Казваха, че той си имал свой, отделно от патрона си, осведомител в РУОП. Нашият герой успял да се скрие преди арестите. И както сигурно се досещате, взел със себе си част от „касата“. Покрил се и затихнал. Скоро след това за ръководството на РУОП пристигнала видеокасета, на която старши лейтенантът, който според слуховете предупредил Степаджията, бил заснет в компанията на малишевските борци. И старши лейтенантът получил присъда.
— Къде са променили физиономията на Степаджията?
— Тук, в Москва. Да, човека си го бива. Вместо да драсне някъде зад граница, където с неговия огромен нос мутрите, все едно, щяха да го открият, той си променил външността. Разбира се, и данните в паспорта. От дългоносия Буратино се превърна в незабележим Пиеро и се стопи във въздуха. Все едно че никога не го е имало.
— Все пак е странно, че неговите хора не са го открили.
— Сигурно са го търсили по горещи следи. А той тъкмо заради това е мимикрирал. Променил си вида, замрял на ствола на дървото като хамелеон. А след това кой ще тръгне да го издирва? Малишев стана инвалид в СИЗО. И това е правилно между другото… Тогава нашите си ги биваше… Това го казвам, защото в съда цялото дело се провали. Цялата компания я пуснаха от залата на съда. Но самият Александър Иванович вече беше много болен човек с изсъхнал крак. И спешно отпътува за Испания, където живее и сега. А Кума подчини неговите хора. Така че нямаше кой много-много да се занимава със Степаджията. В Питер започна втората криминална война. „Казанците“ срещу „тамбовците“. Скоро след това беше застрелян лейтенантът от РУОП Тихоненко. Подир това питерските руоповци направиха генерално прочистване на града. Тогава вкараха стотици мутри в „Кръстовете“. Така че Степаджията изчезна съвсем навреме. Мдаа. Какви времена бяха, исторически… — въздъхна Кротов. — Кой му е направил този подарък с външността на Степаджията?