— Нашият фигурант — отговори Грязнов, — пластичен хирург, на когото Степаджията е обещал закрила до края на дните му.
— Какво пък, това, разбира се, е справедливо. За такъв подарък — живота и портфейла, като портфейлът да е добре натъпкан — за такова нещо трябва да си благодарен. Но той ви интересува във връзка с конкретни обстоятелства?
— Разбира се, че не питаме от празно любопитство. Саня, ще разкажеш ли?
Турецки изложи фактите за двете покушения и всичко, което бяха успели да научат до този ден.
— Всъщност ние току-що започнахме следствието. Но шефовете ни ръчкат. Натискат Костя. А той нас.
— Много са ви странни покушенията — каза Кротов, — едни такива… некадърни.
— Защо? — хвана се Турецки.
— Доколкото разбрах, в основата е конфликтът на двама души: професора и онзи, който не му дава да работи, нали така?
— Да, на Нестеров и Литвинов.
— И каква е цената на въпроса?
— Там става въпрос за стотици хиляди долари. Връщане на парите на клиентите, които са записали курса на лечение — това едно. Стоене без работа във връзка с отнемането на лиценза — второ. Разходи за приготвянето на препарата за провеждане на лечение — трето. Може и за милиони да става въпрос.
— И реално казано, този въпрос го решава Литвинов, правилно ли съм разбрал?
— Да. — Турецки отвори втората кутия цигари и си запали.
— Пък са убили онзи, който не решава този въпрос?
— Климович? По принцип да, той нищо не е решавал еднолично.
— И къде е логиката?
— И аз се питам същото — отговори Турецки.
— Защо вечно във всичко търсите логиката! — избоботи Грязнов старши. — Като намерим изпълнителя, ще изтръскаме показания от него, тогава и поръчителят ще обясни всички свои логични мотиви. Или тяхното отсъствие. Шерше ла фам.
— Вячеслав е сигурен, че съществува допълнителен мотив — ревността. Някога бившата жена на Нестеров му е дала повод да я ревнува от Литвинов. Но това е епизод с петгодишна давност.
— Това е отворен въпрос, за давността — добави „своите двадесет копейки“ Слава.
— Всичко това няма никакво отношение към Климович. Хубаво, дотук само празни приказки. Сега кое е важно? От показанията на съседите, свидетели на убийството на Климович, следва, че в навечерието на взрива и непосредствено в момента на неговото осъществяване в двора на блока е бил засечен около четиридесетгодишен мъж с незабележима външност.
— Мислиш, че това е бил Степаджията?
— Засега нищо не мисля. Трябва да отработим тази версия. Да предположим, че е Степаджията. И какво? Нима не е обещал подкрепата си Нестеров? Според думите на бившата жена на професора Танцьора, както тя го наричаше, в прав текст обещавал да изтрие от лицето на земята всеки, който попречи на Нестеров. Затова молбата ми е към теб, Петрович, да издириш по твоите канали Степаджията. Къде е сега, какво прави. Ясно е, че вече е с нов нос и се казва по друг начин, не както преди десет години. Но никой не може да спре слуховете. Поради давност много е опростено. Изобщо повечето неща сега изглеждат по друг начин. Бившите „наблюдаващи“ вече в по-голямата си част са бизнесмени. Да вземем например Киржач. Въртеше „касата“ в търговските банки, докато търкаше наровете. А когато излезе, самият той стана бизнесмен, вицепрезидент на някаква си там „Лимитед“. Сега се казва Владислав Василевич Болшаков. Голям човек, уважаван. Може би същото се е случило и със Степаджията. Трябва да разберем как стоят нещата. С този въпрос не ми се иска да се навираме в службата на Вячеслав, не се обиждай, Слава…