— Че какво му е обидното? Има си продажници, какво да се прави. В пазвата на всяка широка гръд се топли по една змия.
— Много си самокритичен, чичо Слава — засмя се Денис.
— А ти да мълчиш! Да не мислиш, че като си станал началник тук, можеш да се подиграваш на по-възрастните? На себе си мога да се подигравам само аз и още Турецки. А теб, племеннико, както съм те създал, така и ще те…
— Добре, добре, Вячеслав Иванович, защо се палите толкова? Ние толкова ви уважаваме, другарю генерал — с престорена кротост отговори племенникът.
— А така… Че я ги виж…
— Е, Кротов, ще се заемеш ли? — прекъсна семейната дрязга Турецки.
— Добре, ще опитам — кимна онзи. — Но нещо се съмнявам по повод на благодарността. Бандитите не са много благодарни хора, както и всички останали граждани между другото. Щом Степаджията е минал в нелегалност, за какво му е да излиза на светло? Докторчето могат да го открият същите онези борчета, да го хванат за топките и да питат: къде е нашето момче? Макар че… в живота всичко се случва. И изключенията само потвърждават правилата. Хубаво, щом получа информация — ще се обадя.
Той се обади на джиесема на Турецки същата вечер.
— Значи така. Фигурантът се е легализирал преди пет години. Сега е бизнесмен. Има пет магазина „Компютърен рай“. Живее тихо, не се показва. Адреса ще си го намерите сами. Запиши името и фамилията…
Глава 15
Криминалният труп
В ранната септемврийска неделна сутрин в РУВД на Източния административен окръг застъпваше на дежурство денонощен наряд на СОГ — следствено-оперативна група. В състава на СОГ влизаха следовател, дознател и експерт-криминалист. В дадения момент в кабинета на подполковник Рябой се намираха по няколко представители на гореспоменатите професии. Подполковникът провеждаше съвещание, задължителна тридесетминутна оперативка, посветена на приемането и предаването на дежурството. В напълно мъжката компания се забелязваше млада служителка на закона в новичка, плътно прилепнала по фигурата униформа, с пагони на лейтенант.
Подполковникът вече беше „набил канчето“ на всеки от присъстващите, като най-много бе псувал дознателя, изгубил протокола от огледа на местопрестъплението, и… „добре, че чистачките ни са бдителни, та вдигат след вас, говедата, всичко, което губите из коридорите на връщане от местопрестъплението. А знаете ли защо губите документите? Защото ръцете ви са заети с пликове с пиене, така се връщате от местопрестъпление, мамицата ви… Аз лично ще проверявам всеки кабинет за наличие на пиещи и замезващи… И само утре сутринта някой да ми замирише вместо на «Рондо» на вчерашен алкохол…“
И така нататък, и така нататък. Младата лейтенантка със сини очички, гримирани мигли и тънки ленени коси слушаше подполковника с израз на свещен трепет на лицето. Това беше първото й дежурство, което също бе отбелязано от подполковника с характерната за него непосредственост:
— Тук при нас е младата ни смяна, лейтенант Морозова. Станете, лейтенант!
Морозова стана и присъстващите в стаята мъже още веднъж с удоволствие огледаха тънката фигура в униформено сако.
— Морозова е завършила с отличен успех милиционерската школа и постъпи в наше разпореждане.
Кабинетът се огласи от мъжко цвилене.
— Аз нямах предвид онзи смисъл, а този! Седнете, дознател Морозова! Та така — за всички присъстващи нерези! Да не сте посмели да ми разваляте момичето. Тя, може да се каже, още е стажант. А пък след това…
— Какви ги приказвате, другарю подполковник!
— Защо ни излагате пред Морозова!
— Ама наистина, какво ще си помисли?!
— Че тук сме някакви изнасилвачи…
— А при нас всичко е доброволно…
— Млък!!! — изкрещя Рябой. — Предаващите смяната да оставят служебното си оръжие! Поемащите дежурството — да приемат служебното оръжие! Край! Всички по местата, започвайте да работите!
Хората станаха и напуснаха кабинета на началника, като се хилеха и си подмятаха шегички.
Експерт-криминалистът капитан Владимир Шчеглов, строен млад мъж с буйни мустаци, получи служебното оръжие и се насочи към своя кабинет заедно с партньора си, експерта Георги Янушко, също много импозантен господин, освен това майор.
Пред тях по коридора се движеше на тънките си крачета дознателката Морозова.