Тя пи. Шчеглов изпразни чашата си, веднага наля отново и продължи:
— Вие, разбира се, поради своята наивност си мислите, че следователите разкриват престъпленията. Или такива красиви дознатели като вас. Това е заблуда! Без експерт следователят е нищо. Да не говорим за дознателите. Това е като лекар в районна болница без рентген, без анализи, без всякакви там томограми и ендоскопии. Има подозрения, а доказателства няма. Доказателствата ги осигурява експертът. От смачкана, мръсна хартийка, прогизнала под дъжда, се извличат писмени знаци, сочещи престъпника: върху лепкавата, мръсна повърхност на чашата откриват „пръстчета“; ами следите от обувки? О, колко много могат да разкажат те на търсещото око! Всичко, ама всичко зависи от експерта. Всички тичат при него, събрали ръце като за молитва, и питат: „Какво става, Володечка? Изкопа ли нещо?“ А аз царствено им отговарям: не! Или пък да. Според настроението. Защото, което е разрешено на Юпитер, е забранено на бика. Искам да кажа, че на експертите са позволени някои слабости, свободи и дори прояви на страст. Защото даже замполитите, които разбират винаги от всичко, си признават, че в криминалистиката са гола вода. И добре правят! Никой не ще да си има работа с експерт. Защото той е магьосник, който утре ще разкрие „висящо“ дело, което разваля отчета на целия отдел. И така, правя резюме: вие се намирате в привилегирована компания, в която не ви грози нищо от страна на шефовете. Разбираш ли, пиленце? — Шчеглов стремително премина на „ти“.
— Ъхъ — кимна с глава вече немного трезвата Морозова.
Шчеглов отчете промяната в състоянието на момичето, доближи стола си и прегърна крехките раменца. Морозова се опита да се отмести, но с по-малък успех, отколкото миналия път.
— Защо не пийнем пак?
— Наистина — защо? — учуди се момичето.
Те пиха.
— Катюша, ето ние с вас ще отидем заедно на местопрестъпление, пък аз дори не знам дали сте омъжена — изведнъж се огорчи Шчеглов.
— Не съм омъжена. От две години. — При тези думи Катя огледа Шчеглов със съвсем друг, изучаващ поглед. — Кога ние с вас ще отидем на това… място?…
— Скоро! Това вълнуващо събитие може да настъпи на следващото ни съвместно дежурство.
С тези думи Шчеглов се опита да притисне Морозова в прегръдката си. Но онази се изплъзна от ръцете му.
— Почакайте! По-добре ми разкажете нещо интересно…
— Само след тост! — отговори Шчеглов, без да губи надежда, че ще овладее дознателя преди завръщането на колегата си. И без да се бави, напълни чашите. — Тостът е следният: на брудершафт!
— Че това тост ли е?
— А какво е? Молитва за помен?
— Не.
— Тогава какво има? Някакви възражения? — учуди се Шчеглов.
— Наистина — учуди се и Морозова.
Владимир промуши ръката си под лакътя на момичето, накара я да си вдигне чашата и… те все пак отново пиха. След което неуморният Шчеглов се залепи към меките, миришещи на бира, устни. И се залепи задълго. Изглежда, Морозова я беше хванал алкохолът. Защото тя се притисна към експерта и онзи успя доста подробно да опипа малките й гърди.
На вратата на кабинета се почука. Морозова отскочи от Шчеглов като попарена. На вратата стоеше дежурният следовател Зайко.
— А вие какво правите тук? — попита той с глас на дете-дебилче.
— Провеждам с лейтенант Морозова курс на младия боец — отговори Шчеглов, а злият му поглед беше в състояние направо да пробие дупка в Зайко.
— А къде е Янушко?
— Замина на „криминален труп“.
— Аа. Това е задълго. Оглед, снимки, температурата на тялото през задника… Имате ли нещо за пиене?
— Има бира — отговори глупавата Морозова, преди Шчеглов да успее да изхвърли колегата си от кабинета.
— О! Много добре! Бирата е тъкмо онова, което иска моят организъм.
Без да чака покана, Зайко седна на празния стол и вдигна празната чаша на Янушко:
— Сипвай!
— Нещо не разбрах, ти какво искаш? Донесъл ли си нещо? — започна Шчеглов.
— Добре де, какво толкова? Ей сега ще допием и ще отида за още. Защо правиш цирк пред лейтенанта? — той кимна към зачервеното момиче.
— Наистина — погледна с укор към Шчеглов вече готовата Катерина. Толкова готова, че направо на гръб да си я носиш. А този Зайко изскочи като някой дявол от кутийка!
— Добре де, хайде да пийнем! — светнаха очите на Шчеглов.