— Така че, Сидорчук, остави тези работи. На мен номера не ми минават. Какво само ме заплашваш? Кой стои зад гърба ти? Никой. А зад моя са мангизите, парите. Аз съм отвикнал да работя за тоя, дето духа, и нямам намерение да свиквам отново.
— И какво, от никого ли не се страхуваш?
— А от кого да се страхувам? Саня е далече, пък и ми прости. Той самият много неща отнесе. При мен останаха трохичките. Братлетата ги няма вече, лека им пръст. От какво да се страхувам? Ти даже на органите не можеш да ме предадеш, гълъбче мое. Защото по моите дела е изтекъл срокът за давност.
— А жена ти знае ли що за птица си? С прекроената си мутра?
Това беше удар по най-болното място, но на Акопов дори не му мигна окото.
— На жена ми й е през оная работа какво имам зад гърба си. Нея я интересува какъв съм сега, разбра ли, боклук? Така че спри да ме плашиш. Хайде да говорим по човешки. Ти някога ми помогна, а аз добрините не ги забравям. И твоята обида я разбирам. Ти седя на топло, макар и не по моя вина, Господ вижда. Излязъл си, от органите отдавна те изритаха и няма да те вземат пак, ясна работа. А нищо друго не можеш да вършиш, освен да обираш и шантажираш гражданите, нали? Точно така. Доколкото разбирам, и сега си дошъл при мен да искаш пари. Но аз на здрави, прави мъже милостиня не давам. Но мога да те взема при мен на работа. Службата за безопасност. Имам голяма мрежа от магазини, ще се намери място и за теб. Ще имаш и за хлебче, и за масълце. И за почивка в Турция…
Докато си казваше монолога, Акопов се оглеждаше на всички посоки. Настъпи моментът, когато алеята опустя.
— Какво ще кажеш, съгласен ли си? — Акопов се обърна към събеседника си.
Онзи седеше замислен.
— Недей много дълго да мислиш, два пъти няма да ти предлагам. Ето ти адреса, утре ще дойдеш, ще си поговориш с началника на службата, а аз днес ще му съобщя…
Акопов мушна ръката си във вътрешния джоб на сакото и направи някакво незабележимо движение. Чу се лек пукот. Сидорчук с изненада погледна левия си хълбок. Оттам течеше кръв. На устните му изби розова пяна. Той започна бавно да пада върху пейката.
Акопов вече го нямаше. След като заобиколи пейката отзад, той мина през плътна редица от дървета, излезе на паралелната алея и с бърза крачка се насочи към булеварда, за да си хване такси. Вече се мръкваше, но лампите още не бяха запалени. Заради гъстата зеленина на короните на дърветата алеята изглеждаше почти тъмна.
„Колко правилно, че всичко реших сам“ — мислеше си Акопов.
Да премахне тъпанаря Сидорчук би могъл и шефът на службата за охрана, и някой друг от неговите хора. Но той оставаше верен на старата бандитска максима: не вярвай на никого!
Когато видя двамата милиционери, които се насочваха към него с бързи, но някак нестабилни крачки, Акопов вътрешно се стегна, но се постара да върви с предишното темпо, без да се суети и без да поглежда към милиционерите.
Щом латвията спря пред районното, Шчеглов изскочи и полетя на крилете на любовта към втория етаж.
Капитанът, усещайки нарастващото в него желание и вече представяйки си Катерина върху бюрото, отвори вратата на кабинета на дознателя. Картината, която се разкри пред очите на Шчеглов, направо го потресе. В стаята нямаше никаква Катерина, смирено очакваща завръщането на обичния за днес капитан. Ами имаше: бюро и на него една празна и една наполовина пълна бутилка водка! Почти празно двулитрово шише бира, което, както и водката, беше купено с неговите капитански пари! Две керамични чаши със следи от червило върху едната. Отворена консерва „сайра“ с две сиротливи парченца в мазна течност. А пък „сайрата“ между другото в огромни количества я мъкнеше Зайко, който я предпочиташе пред всички други мезета. Аха, ето го и почти празния пакет цигари „LM“. Онези, същите, които пуши коварният Зайко. В гърдите на капитана като студена змия се размърда лошо предчувствие. Той си сипа водка, изпи я на екс, после си наля чаша бира и изпи и нея. След като постоя една минута, вслушвайки се вътрешно в себе си, повтори мероприятието в същата последователност. Водка повече нямаше. Но в главата му най-сетне нещо помръдна и ясната като сутрешен изгрев мисъл се въплъти в три думи:
— Ще го убия!