Капитанът излезе в коридора и се насочи към кабинета на следователя Зайко. Лекичко помръдна дръжката. Вратата беше заключена. Като се заслуша, Шчеглов съвсем ясно чу мъжко грухтене и тихо женско хлипане.
„Ама той я изнасилва! Разбира се, тя не може да откаже на старши по звание! И това животно…“ — с тези мисли Шчеглов се отдръпна на две-три крачки и изби вратата от пантите с якото си рамо.
На бюрото на следователя лежеше Катерина, преметнала краката си на раменете на стоящия до бюрото Зайко. Всичко, всичко до най-малките подробности на това долнопробно зрелище се отпечата завинаги в мозъка на Шчеглов: навирените нагоре тънички крачета с черни чорапи с дантелени ластици и висящите, неясно защо, на един от глезените бели бикини. Тези крака прегръщат (да! да! прегръщат!) биволския врат на следователя! А казваше, че не го можела върху бюрото, мръсницата! Униформената пола беше навирена едва ли не до гърдите. Потреперването на слабото тяло при всеки натиск на Зайко, който и не мислеше да спира да изнасилва (не да изнасилва, ами най-елементарно да чука — безжалостно си помисли Владимир) момичето. Той съвсем мимолетно погледна към Шчеглов с пияната си мутра и разтвори устни в гадна усмивка. И дори му намигна, на Шчеглов. Владимир погледна смъкнатите панталони на следователя и ръчищата, хванали Морозова за бледия задник. И най-накрая видя най-страшното: отнесеното и също пияно лице на сладострастно хлипащата Катерина!
— Ще те убияаа, гадино! — изръмжа Шчеглов.
— Разкарай се… дай да свърша… после… ще убиваш — изхриптя Зайко.
В този момент Катерина изврещя с тъничко гласче.
Шчеглов изскочи в коридора, затръшна вратата, подпря се на нея в безсилна ярост, слушайки как измуча Зайко. След минута той отново влетя вътре. Катерина стоеше, поклащайки се до бюрото, и суетливо придърпваше полата си. Зайко си дигаше ципа.
— Куче мръсно! Какви ги вършиш! — Шчеглов се хвърли към Зайко.
— Тпруу! Я по-тихо! Тя сама се съгласи! Това е нещо доброволно!
— А ти, мамка ти, си много добра, няма що! Не успя да дойдеш на работа и веднага курвенски номера в колектива! Я марш на работното си място!
— Я по-леко на завоите! Ако се чука с теб, не са курвенски, а когато е с мен, са… Хич не я пипай! Тя е в моя кабинет, а не в твоя!
— Че нали с мен първа се целува! — крещеше Шчеглов, дърпайки Катерина за ръката и усещайки, че алкохолът го хваща все повече и повече и го прави безстрашен самурай.
— Остави на мира жената, като искаш да се разправяш — разправяй се с мен! — Зайко дърпаше момичето за другата ръка. Катерина като гумена кукла се клатеше от едната страна на другата. — Е какво, ще се бием ли?
— Да се бием? — засмя се Шчеглов, гледайки колегата си с побелели от злоба очи. — Не, лъжеш се! Искаш да минеш със смачкана мутра? Аз те предизвиквам на дуел, разбра ли? Ние с теб ще се стреляме!
— Ау! Изплашил таралежа с гол гъз! Че аз ще те застрелям като зайче!
— Недееейте! — разрева се с пияни сълзи Катерина. — Капитане, аз те обичам, но теб… толкова дълго… те нямаше…
— Ах, ти го обичаш? — изсъска Зайко.
— Ах, значи ти ме обичаш? — изсмя се мръсно Шчеглов.
— Да се стреляме! — изреваха и двамата в един глас.
След като заключиха Катерина в стаята на следователя, съперниците се ометоха от районното. И за да не се разпилее лютата омраза, с бързи крачки се насочиха към най-близката алея на Измайловския парк.
Мръкваше се. От гъстите корони на дърветата алеята изглеждаше тъмна като през нощта. След като отброиха тридесет крачки, мъжете извадиха пистолетите от кобурите и ги насочиха един към друг. И двамата вследствие на изпитото се поклащаха. Подпирайки дясната ръка, държаща пистолета с лявата, Шчеглов стреля. Но хитрият Зайко рухна на земята, преди да прозвучи изстрелът, Шчеглов го видя съвсем ясно, независимо от тъмнината и шумящия в мозъка алкохол.
— Защо падаш, куче мръсно? Изплаши ли се? Това не ти е като да чукаш чуждата мацка! — изкрещя Шчеглов, тичайки към следователя. И замря. Защото от посоката, където лежеше Зайко, се чу тих стон.
— Какво ти е, Зайко? — Шчеглов започна да изтрезнява. — Да не съм те одраскал нещо?
Зайко скочи на крака и взе страхливо да се оглежда. Той също започна мълниеносно да изтрезнява. Стонът се повтори.
— Оттам идва — сочейки зад гърба си, прошепна Зайко.
Изтръпнали, бившите съперници се насочиха в дълбочината на тъмната алея. И там изтрезняха окончателно: на земята лежеше добре облечен дребен господин. От гърдите му се стичаше тънка струйка кръв.