Той с удоволствие се разходи по Стария Арбат, все още свободен от безцелно бродеща публика, придошла от провинцията, като се канеше да отиде пеша до „Кропоткинска“, където имаше много прилично магазинче, а след това да излезе на улица „Мансуровска“. Турецки усети наситената миризма на кафе. Той седна на една масичка в откритото кафене, оградено от тротоара с ниска чугунена решетка, и направи поръчка. Докато се наслаждаваше на двойното еспресо, чашата коняк и първата сутрешна цигара, гледаше как група улични музиканти, прозявайки се мързеливо, вадят инструментите си от калъфите. Стараеше се да не мисли за предстоящата среща, но мислеше само за нея.
Той например не знаеше дали ще присъства момичето, с което Настя наемаше апартамента. Срам го беше да попита, пък тя не каза нищо. Мислеше за това, как да й говори: на „ти“ или на „вие“? От една страна, вече бяха се целували и това обстоятелство предвиждаше по-интимна форма на общуване. Но неясно защо беше сигурен, че когато отвори вратата, Настя ще каже: „Здравейте, Александър Борисович.“ Тоест ще го поздрави както си трябва. И как да отговори? „Здравей, Настя“ — така ли? Все едно учител се здрависва с ученичката си? И по-нататък трябва да последва: „Е, покажи, Настя, как живееш, бършеш ли прах? Затруднява ли те домашното?“ Пълни глупости. А пък на „вие“ също е неестествено, тъй като целувките бяха се случили… И той няма намерение да се прави, че ги е нямало.
Той си мислеше, че е задължително да купи шампанско. И най-добре не една, а две бутилки. И коняк за себе си. И плодове. И мезе. Какво ли могат да си позволят момичета студентки? И два букета цветя. Ако приятелката на Настя все пак си е вкъщи. Не че искаше да е така, но едновременно сякаш го искаше, защото не можеше да си представи как ще се престраши да докосне Настя, ако са насаме.
Но нали вече беше я докосвал! И вече я беше целувал! Но това бе толкова отдавна! Преди цяло денонощие. През това време тя напълно би могла да се влюби в някой друг, много по-млад и свободен от брачните окови…
Като си изпи кафето, Турецки стана и за да се отърси от безполезни мисли, се насочи към другата страна на улицата, където току-що беше отворила врати антикварна книжарница. Тайната му мисъл беше да изнамери за Настя нещо интересно в областта на интересуващия я древен свят с неговите философи.
Докато разглеждаше книгите, от време на време Саша поглеждаше към улицата. Музикантите бяха започнали да си изкарват хляба, като свиреха нещо на „Бийтълс“. Появиха се някакви хора. Арбат оживяваше.
Неочаквано зад гърбовете на музикантите в същото улично кафене, което току-що беше напуснал, Саша видя самия господин Литвинов. Мъжът седеше в профил и Саша не можа да го познае веднага. Не останаха никакви съмнения чак когато той се обърна с лице към музикантите. Да, това беше той. Само дето вместо със строг костюм бе с дънки и фланелка. Литвинов разпалено говореше на някого, седнал срещу него. След това с жест повика един от музикантите. Саша се премести надясно и видя визавито на Литвинов. Това беше самата Зоя Дмитриевна Руденко. С лека рокля и жакет.
Те ти, булка, Спасовден!
Изглежда, Литвинов бе поръчал някаква песен за дамата си. Тъй като някаква банкнота се премести от ръцете на Марат Игоревич в джоба на китариста. Саша чу и самата песен: „Очарована, омагьосана, някъде някога венчана с вятъра в полето…“ — прекрасните стихове на Заболоцки, придружени от мелодията на непознат за Саша композитор, без всякакво съмнение прозвучаха именно за Зоя Дмитриевна.
Много интересен филм! Защо са тук? Ах, да, Литвинов живее съвсем наблизо — на „Староконюшена“. А какво общо има Зоя? Значи има общо! Ето, той й стисна ръката и я гледа с изразителен поглед направо като някой цигански барон. Въпреки всичко в него има нещо оперетно. Хубаво, това не е важно. Защо са точно тук, до блока на Литвинов? Ами ако ги види Марина Илинична? Саша извади джиесема си, тефтера и набра домашния телефон на Литвинов. Дълго слуша продължителните сигнали. Литвинова не си беше вкъщи. Ами нали е неделя! Тя сигурно още вчера е заминала на вилата. А пък Литвинов е останал в града… и какво? Довел си е вкъщи жена?! Да не би тя да е нощувала при него? А сутринта са излезли да пият кафе? Като в Париж. Не може да бъде! Защо? Нали тя беше казала, че не е виждала състудента си пет години след грозната сцена в ресторанта! И какво, като е казала…