— Той какво, да не се е скарал с жена си?
— Май че не. Михайловна каза, че той я изпращал. Товарил в колата продукти и всякакви други неща… Целунал я и я помолил да кара внимателно. А на Михайловна казал, че самият той с радост би заминал на вилата, но имал много работа. Аз повече нищо не знам!
В този момент вратата на входа се отвори и той се сблъска с Марина Илинична Литвинова. Косата на жената беше събрана криво-ляво на кокче, покрай лицето й висяха кичури руси коси. Самото това грозно лице изразяваше пълна обърканост. Очилата се бяха смъкнали на върха на носа й, но тя изобщо не смяташе да ги оправя. Жената погледна към Турецки като на празно място, мина покрай него и едва кимна на портиерката.
— Здравейте, Марина Илинична! — викна Турецки след нея.
Тя се дръпна като от удар, обърна се и вкопчи ръка в перилата.
— Какво? Кой е това? — попита с треперещ глас Литвинова, докато си наместваше очилата.
— Турецки. От Главна прокуратура. Бях един път у вас, не ме ли помните?
— Аз… Да. Не. Аз няма да говоря. Тоест много ме боли главата, извинявайте.
И едва ли не презглава жената се втурна към асансьора. Качи се в него и изчезна.
— Госсподи, какво става с нея? Нима ги е видяла? — прошепна портиерката.
Саша отвори вратата на входа. Отпред беше паркиран мерцедес.
— Техният ли е?
— Да — поглеждайки към двора, потвърди портиерката.
Значи тя си беше пристигнала с колата. Това изключваше да се е срещнала с мъжа си и неговата дама. Бе минал половин час, откакто те бяха изчезнали по посока на метрото. Да не би да е блъснала някого? Александър огледа колата. Отвън всичко бе наред. Тогава защо толкова се вълнуваше гражданката Литвинова? Той се свърза по джиесема с Фонарев и разбра, че следената двойка е стигнала до метрото, където са се сбогували. Дамата влязла в метрото, Чесъна тръгнал след нея. Литвинов си купил продукти в магазина и вървял по посока на дома си.
— Вече се приближава — съобщи Фонарев.
И наистина в двора се появи Литвинов с плик в ръка. Турецки едва успя да се скрие в съседния вход. След като изчака пет минути, Александър се върна, мина покрай портиерката и се качи на петия етаж.
След позвъняването му дълго никой не отваряше вратата. Турецки отново натисна звънеца.
Най-накрая вратата се отвори, на прага стоеше Литвинов.
— А, това сте вие? — студено се осведоми той. — На какво дължа честта?
— Марат Игоревич, появиха се въпроси, които бих искал да обсъдя с вас.
— Съжалявам. Сега не мога да ви приема. Случи ни се нещастие. И изобщо смея да ви напомня, че днес е неделя. И ви моля, ако трябва да обсъдите нещо с мен, да ме извикате с призовка. Официално. Не мога да си губя времето с безкрайни разговори. Довиждане.
Вратата се затръшна.
Хубава работа! — оцени Александър. Той слезе долу. Портиерката изплашено се втренчи в Турецки.
— С какво толкова съм ви изплашил? — мило се усмихна той.
— Вие мен? Какви ги говорите? С нищо! — Онази още повече се уплаши.
Зад гърба й висеше работният график за септември.
— Кой беше дежурен на дванадесети септември? — попита Саша.
— Миронова — изпелтечи портиерката, като погледна графика.
— А на единадесети?
— Аз.
— Аха. Мария Белих, точно така. Спомняте ли си, Маша, в онзи ден, на единадесети, Литвинови заминавали ли са някъде?
— Не помня.
— Постарайте се да си спомните. Минало е само седмица и половина. Беше четвъртък.
Жената се напрегна и се опита нещо да си спомни.
— Не, знаете ли, така веднага не мога да си спомня нищо. Сигурно е бил обикновен ден.
— Ами добре. Ще ви оставя телефонния си номер. Ако си спомните нещо, моля ви да ми се обадите, много е важно, разбирате ли?
— Да, добре.
— И още: ако Литвинови днес напуснат апартамента, също ми се обадете на този номер.
Саша написа номера на джиесема си и подаде листа на момичето.
— Казвам се Александър Борисович.
— Аха.
— И последно: разследвам дело за убийство, ясно ли е? И искам да ви предупредя, че за разгласяване на тайни на следствието законът предвижда наказателна отговорност. Превеждам на разбираем език: за нашия разговор никой не трябва да знае. Нито един жив човек. Разбрахте ли?
— Да — кимна Маша. — Господи, ама аз не знаех… — изломоти тя.