Марина плачеше, забила глава във възглавницата.
— През тези три дни ти трябва да се оправиш — каза Литвинов така, сякаш не забелязваше сълзите й. — Защото те рано или късно могат да те извикат.
— Господи, но той беше при нас. Умря в нашата вила!
— И какво? Сега не искам повече да те натоварвам. Когато се върна, ще обсъдим този момент. А сега изпий някакво сънотворно. Хайде, повдигни се малко. Аз не мога да те вдигна, хипопотамче мое.
Марина се усмихна през сълзи, седна, взе от ръката на мъжа си чаша с вода и хапче.
— Марат, ако ме изоставиш, ще се самоубия — изведнъж каза тя, гледайки към него с подутите си късогледи очи.
— Какви са тези глупости? — отвърна ядосано той.
След като изчака жена му да се успокои, Литвинов се обади където трябва и бързо се стегна за път.
Долу го повика портиерката.
— Излизате ли, Марат Игоревич?
— Заминавам, Маша, за два-три дни.
— Марина Илинична днес беше толкова…
— Дигна кръвното. Едва се прибра от вилата.
— Ау, с кръвно и да кара кола?…
— Това е то.
— Че как ще остане сега самичка?
— Дадох й лекарства. Просто й трябва покой. Тия следователи направо й взеха здравето. Целия блок луди ни направиха. Когато без малко да ни вдигнат във въздуха — тях ги нямаше. Мина цял месец — сетиха се!
— Ах, така си е!
— Това е, Маша, довиждане.
— Може би трябва да занеса нещо на Марина Илинична? Да отида до магазина…
— Благодаря, тя си има всичко — вече на вратата отговори Литвинов.
Момичето посегна към телефона веднага щом вратата се затвори зад гърба му.
Литвинов караше колата със сигурна ръка и обмисляше ситуацията. С Круглов, изглежда, всичко беше наред, да чукне на дърво, да не чуе дяволът. И добре, че там беше отишла Марина, а не той. И че тя е повикала „Бърза помощ“. Всичко е станало така, както бе замислено. Наистина Марина съвсем загуби самообладание. Това, от една страна, е добре, а, от друга — лошо. Добре, защото в такова състояние тя е способна на най-невероятни постъпки. Например да се нахвърли върху Нестеров с нож, ако той, Литвинов, каже на жена си: дръж! Това с ножа, разбира се, е пресилено. Но по принцип… лошото е, че в такова състояние тя може да реши и да се покае пред милиционерите. А за това още не е настъпил набелязаният от него срок. Затова за начало трябва да погребе Круглов. Въпреки че сипаният от него препарат трябваше да се разтвори напълно в кръвта на клиента на неопределими съставки, но кой знае какво могат да правят днешните криминалисти. За всяка гайка си има свой болт. Накратко казано, трябва да приключва с Круглов, няма начин.
После пък Нестеров. Този Нестеров само му бяга. Ти го чукаш, а то се не пука. И тук имаше един, но доста съществен пропуск: те със Зоя не знаеха, че „Бърза помощ“ е откарала Нестеров в болницата. Ясна работа, че за това никой не ги беше информирал. И нощните позвънявания в Литвинови продължаваха, докато в същото време Анатолий се е търкалял в болничното легло. Но какво да се прави! Не може да няма някакъв пропуск. Хубаво, че все пак бяха замазали очите на Турецки с Танцьора. А той е клиент на Анатолий. Прозвуча и мотив на ревност… Нима всичко това е малко? Можеше да се надява, че звъненето по нощите ще мине на заден план. Трябва да се обади и на баща си, нека още веднъж да натисне главния прокурор. Чак тогава ще е дошъл редът на Марина. Той, разбира се, ще й уреди психиатрична експертиза. Да бъде мъж на престъпничка — това е невъзможно. Ще удари и по неговата репутация. Но да бъде мъж на безумна жена, намираща се на принудително лечение… Мъж, който не изоставя нещастната си съпруга, грижи се за нея… това е красиво. Ще предизвика уважение. И никакъв развод с подялба на имоти. Не за това беше влагал парите си в този апартамент. Марина дълго ще се лекува… Това той ще го уреди.
И ще може да докара Зоя при себе си. В такава ситуация това ще е прилично. А онова, което направиха миналата нощ: нощната й визита — това беше на границата на фала.
Но тъкмо в това беше чарът на Зоя, че тя обичаше риска, обожаваше острите ситуации. Сигурно затова толкова дълго продължава техният роман, защото е невъзможно да й се наситиш.
Обаче тази нейна страст към остри усещания понякога й струва прекалено скъпо… Той си спомни за ресторанта… Усмихна се. Животът е много интересно нещо, ако си позволяваш да правиш това, което ти се иска. Но за всичко се налага да плащаш.