Турецки натисна звънеца, като едва задържаше с една ръка букета цветя и чантата с продуктите. Зад вратата цареше тишина.
„Край! Тя се е обидила и е излязла от къщи. Това е!“ — отчаяно си мислеше Александър. Вратата тихо се отвори. На прага застана разплаканата Настя.
— Какво? Какво ти се е случило? — изплаши се Саша.
— Аз… Аз си помислих, че ти си ме изоставил — изфъфли тя и заплака.
Саша влезе, затръшна вратата, свали си якето, почти хвърли плика на пода, метна цветята на нещо, което стоеше в коридора, и я притисна към себе си. Тя трепереше.
— Какво ти е? Какво ти е, детенце? — Той целуна косата й. — Как си могла? Нима бих направил такова нещо? Какви си ги мислиш! Ти си най-доброто момиче в Москва и Московска област — той се опита да се пошегува.
— Ти закъсня с… два… часа… Може ли такова нещо?
— Това е заради работата, проклета да е! Недей да плачеш, аз те обичам!
— Няма. Просто си спомних за татко… Той също ни изостави…
— Защо — също? Какво говориш? Недей така, малката ми! Нима съм те изоставил? Толкова бързах да дойда при теб…
Настя високо изхлипа и го прегърна за врата. Той я вдигна на ръце и я занесе в стаята.
След това тя отиде в банята, чак сега Турецки реши да се поогледа. Почти празно пространство. Два надуваеми дюшека, по-точно легла — големи, почти квадратни, едно срещу друго. Леглото до другата стена беше застлано с кувертюра.
Самият Турецки седеше сред куп яко колосани, но вече смачкани чаршафи. Частта от стаята срещу прозореца бе оградена с щора. Мека тъкан, на която синият цвят преминаваше в светлосин и после в бял. Едно такова домашно море.
До прозореца стоеше малка масичка с лампа с щипка. На стените бяха закачени няколко снимки в рамки. Над леглото на Настя висеше семеен портрет: мъж, жена и две малки момиченца. Жената приличаше на Настя. По-точно, Настя много приличаше на майка си. А мъжът… Ами да, приличаше на него, на Турецки. Тоест обратното. Ето това беше…
Вратата скръцна. Той я видя увита в голяма хавлия.
— А какво е това, зад щората?
— Това? Там ни е гардеробът.
Настя се обърна и дръпна щората. Дългият прът беше закрепен за двете стени и на него нагъсто висяха закачалки с момичешки тоалети.
— А ти, както се оказа, си бил любопитен! — Тя дръпна щората, пристъпи към Саша, придържайки хавлията на гърдите си.
— Ела тук. Махни това — помоли той.
Настя разви кърпата и тя падна в краката й.
— Боже мой, колко си хубава! — Александър можа да каже само толкова.
— Отивай в банята, а аз ще сложа масата — каза момичето и се направи, че не забелязва неговото възхищение.
— Затвори си очите. Не искам да ме гледаш.
— Гол ли? Но вече те видях! — засмя се тя. — Имаш чудесно тяло.
— Няма значение.
Тя послушно си затвори очите, той я заобиколи отзад, внимателно целуна врата й, вдигна падналата на земята хавлия, наметна я около бедрата си и се насочи към банята.
— Ей, това е моята хавлия, дай ми я! Аз там съм ти приготвила друга.
— Не искам да те виждам с хавлия — извика той през вратата.
— Тогава и аз не искам да те виждам с нея!
Докато Турецки се плацикаше в банята, тя изми плодовете и започна да ги подрежда в голяма чиния. В коридора нещо продължително звънеше. Настя се заслуша и разбра, че това е джиесем. Тя отиде в коридора, извади апарата от джоба на якето на Александър и го изключи.
Ето така! За да не им пречи никой!
След това седяха голи на леглото. Между тях лежеше поднос, на който се бяха побрали чаши, блюдо с плодове, маслини, чиния със сирена. До тях на пода стоеше бутилка с шампанско. Те пиеха, бъбреха и се обичаха.
Глава 18
Дознание
Понеделник сутринта в РУВД на Източния административен окръг започна необичайно. Рябой беше в приповдигнато настроение, което изобщо не отговаряше на обикновено мрачното лице на подполковника, а още повече в понеделниците след тежко прекараните почивни дни. Но в този ден Рябой оглеждаше подчинените си с любовен поглед на баща командир, като по-дълго го спираше на Шчеглов.
— Е, какво, другари! Когато искаме — можем да работим! Мисля, че вече всички сте чули за успешната операция по задържането и обезвредяването на опасния престъпник, която проведоха капитан Шчеглов и майор Зайко. Бдителността и зоркото око на криминалиста позволиха на Шчеглов да види в приличния господин килър изпечен бандит рецидивист! Шчеглов влезе в единоборство с него и победи. Престъпникът, който пет минути преди това беше убил човек с пистолет ТТ, сам падна под тежката наказваща ръка на закона — пееше подполковникът. — Както ми съобщиха в министерството, убитият килър и убитият от него убит… — подполковникът се запъна и се разкашля — накратко казано, „пръстите“ и на двамата клиенти се пазят в картотеката на МВР. Знаете ли кого обезвреди нашият Шчеглов? Един от членовете на малишевската престъпна групировка, която преди десет години държеше в страх целия Питер! И не просто член на групировката, ами дясната ръка на самия Малишев! Този деец, с прякор Степаджията, десет години се е криел от правосъдието. Даже е променил външността си! Но крушката винаги си има опашка! Ще помоля без глупави усмивчици. И ето че справедливата ръка на закона в лицето на капитан Шчеглов го застигна! В смисъл — престъпника!