Подчинените, седящи в плътни редици в тесния кабинет на Рябой, душеха с носове. Подполковникът съвсем явно понамирисваше на коняк. Всъщност на коняк миришеха и Шчеглов, и Зайко.
— Знаете ли, тази сутрин ме поздрави самият генерал Семочкин, нашият общ началник. Това е приятно. Аз поканих преди оперативката Шчеглов и Зайко при себе си. И вече ги поздравих от името на генерала.
— Усеща се — чу се реплика от по-задните редове.
— Не разбрах?! — намуси се Рябой.
— А какъв е сега този Степаджия? Какъв е станал в цивилния живот?
— Засега не е ясно. Той нямаше в себе си никакви документи.
— А кой е вторият? Когото онзи е застрелял?
— Вторият е опознат. Имаше документи. Тоест обратното. Накратко казано, това е бивш сътрудник на питерския РУОП, свързан с престъпниците. Наливал им информация. Лежал в затвора. Пуснали го. И намерил смъртта си — обрисува накратко ситуацията Рябой. — Шчеглов и Зайко, станете! Нека младата смяна ви види.
Младата смяна в лицето на дознателката Морозова мигаше с очи по посока на Шчеглов.
— Капитан Шчеглов! Изказвам ви благодарност за проявената бдителност и смелост при изпълнение на служебния дълг. И на вас, майор Зайко. И двамата ще получите премии.
— В какъв размер? — поинтересува се мълчалият до този момент криминалист Янушко.
— Това после, ще се уточни допълнително.
Шчеглов погледна към верния си приятел Янушко, намигна му в смисъл че всичко, получено във вид на премии, ще изпият заедно. Глупавата и вече омразна Морозова той не удостои дори и с поглед.
Рано сутринта в понеделник Марат Литвинов беше в моргата на болницата, където вечерта бе докаран трупът на Дмитрий Круглов. Той отиде направо при началника на заведението. Представителната външност, визитната картичка, на която беше обозначено, че нейният притежател, освен че заема доста значителна длъжност, още е и лауреат на някаква премия и член-кореспондент на някаква неизвестна академия, направиха необходимото впечатление. А още по-голямо впечатление направи пликът, непринудено и даже чаровно предложен на началника на моргата. На тялото беше направена аутопсия без ред (а чакането там си бе доста дълго), заключението за причината на смъртта бе предадено в ръцете на господин Литвинов, който имаше толкова пряко участие в обърканата съдба на починалия.
Всички необходими документи бяха набавени в течение на един-единствен ден — понеделник. След което Литвинов замина в градския крематориум, където се разпореждаше негов бивш състудент.
Там също не мина без плик плюс леки четки и спомени за младостта.
Във вторник сутринта тялото на Дмитрий Круглов беше кремирано.
Все пак навремето бе избрал правилната професия! Сега можеше и да си почине. Имаше на разположение повече от едно денонощие. До утре беше свободен от работата и жената!
Напред, при Зоя Дмитриевна, при Зайо!
Все пак понякога животът се подрежда много странно. Те учеха заедно, в един курс. Явно си бяха симпатични един на друг. Но нещата стигаха дотам. Зоя е жена с големи амбиции. За какво й е Марат, студентът от Тамбов? Тя самата бе дошла от провинцията, за да покори столицата. Столицата, а не Тамбов. Той го разбираше. Целият курс наблюдаваше с интерес как Зоенка омагьосва недостъпния Нестеров. Заклет ерген. Хващаха се на бас, правеха залагания. И накрая какво? Хвана го. Тури му халката. Марат й ръкопляскаше наум. След това и самият той сви гнездо на „Староконюшена“. Разбира се, Марина изобщо не бе добра партия, но за онези времена — съвсем подходяща. Единствена дъщеря на престарели родители интелигенти. Докато родителите й бяха живи, се налагаше да бъде внимателен. Естествено, и тогава изневеряваше на жена си, как иначе да живееш като затворник? Но това бяха дребни изневери, набързо, много тайно. Затова пък след смъртта им той си позволи истински роман. Защото онова, което не забелязваше влюбената като разгонена котка жена, задължително щеше да забележи тъщата.