— Според мен нищо. При Литвинови — вилни работи, гости, пазаруване. Вторият фигурант изобщо е почти на нула.
Отново зазвъня телефонът.
— Добре, благодаря ти, Валера.
Турецки взе протегнатата папка и едновременно с тона вдигна слушалката на телефона.
— Саня, аз съм! — избуча Грязнов. — Намерихме адреса на Акопов, прякор Степаджията, пак той — Танцьора. Обадихме се у тях. Жена му казва, че бил изчезнал.
— Как така изчезнал? Кога?
— Вчера сутринта тръгнал на работа…
— Почакай. Вчера беше неделя.
— Да. Тя каза, че той често работи през почивните дни. Та значи… Заминал сутринта и повече не се върнал.
— И това ли е всичко? Може да е останал при някого?
— Тя казва, че това не било характерно за него. Приготви заповед за обиск и хайде да мърдаме натам. Трябва да пратим някого и в работата му. Адресът на офиса му е…
— Добре! В офиса ще отиде Девин, а ние с теб ще отидем в дома му — отговори Турецки, прибирайки папката с разпечатките в сейфа.
Вратата на апартамента им отвори висока млада жена със стърчащо напред коремче.
— Вие ли сте съпругата на Евгений Леонидович Акопов? — попита Грязнов. — Аз съм от МУР. Казвам се Грязнов. Ето удостоверението ми. А това е Александър Борисович Турецки от Главна прокуратура.
Очите на жената се разшириха.
— Да не се е случило нещо с Женя? — едва промълви тя.
— Разрешете ни да влезем — каза вместо отговор Турецки.
— Заповядайте. — Жената се отдръпна, за да им направи място да минат.
Те влязоха в стаята, оглеждайки скъпото обзавеждане. И на двамата им беше ясно, че господин Акопов не е беден и може да си позволи и скъпо обзавеждане, и хубава млада жена.
— Ако позволите, ние ще седнем.
— Разбира се. Заповядайте, ето тук, на масата.
Мъжете седнаха. Турецки извади диктофон. Жената седна на един стол, прегръщайки коремчето си, сякаш притискаше до себе си още невидимото дете.
— Моля ви, представете се — каза Турецки.
— Татяна Андреевна Акопова. Какво се е случило? Нещо с Евгений? Аз цяла нощ не съм спала. Знаете ли нещо за него?
— Тъкмо затова сме дошли, за да изясним къде би могъл да изчезне мъжът ви. Това на раклата сватбената ви снимка ли е?
— Да.
В дървената рамка сияеше усмивката на нагиздената булка, хванала под ръка чаровен чернокос господин, с красиво, добре гледано лице. Младоженецът, както е прието, беше в строг черен костюм. Той едва стигаше до рамото на младоженката.
— Татяна Андреевна, аз разследвам дело за убийство. Мъжът ви…
— Женя са го убили? — изкрещя жената.
— Не, това е друго убийство. Мъжът ви ни интересува като възможен свидетел или…
— Убили са го като свидетел?
— Успокойте се, не съм казал нищо подобно. Сега ще включа диктофона. Моите въпроси и вашите отговори ще бъдат записани. Това е официално даване на показания. Трябва да знаете, че според действащото законодателство…
Изговаряйки задължителния текст, Турецки натисна копчето.
— Татяна Андреевна, кажете, моля ви, кога излезе от дома ви вашият мъж, Евгений Леонидович Акопов, преди да изчезне?
— Вчера. Около девет сутринта.
— Къде отиде?
— На работа.
— Той работи и през почивните дни?
— Да. Доста често. Евгений притежава верига от магазини „Компютърен рай“. През почивните дни търговията е най-активна. И той смята за необходимо, както се изразява, „да държи ръката си върху пулса“.
— Той казал ли ви е, че ще се забави? Имаше ли някакви планове за вечерта?
— Обади ми се от работата и каза, че ще се върне вкъщи към девет вечерта. Но не се върна. Не знам защо, но не беше си взел джиесема. Обадих се в работата му. Охраната ми каза, че Евгений Леонидович си е тръгнал в седем и тридесет вечерта. Не си взел колата. Казал, че иска да се разходи.
— Къде и защо, не е ли споменавал?
— Не, разбира се. Защо му е да споделя с охраната.
— А на вас?
— И на мен не ми е казал нищо такова. Аз обаче чух, че иска да се види с някого.
— Така ли? Разкажете за това по-подробно.
— Това стана сутринта същия ден, тоест вчера. Женя беше в кухнята, а аз тъкмо ставах. И чух, че той говори по телефона. И се кани да се срещне с някого вечерта, към осем.
— С кого? Не нарече ли събеседника си по име?