— Да… какво съм тръгнал и аз? С кого и за какво? Да се омъжиш за бандит е все едно да улучиш шестица от тотото. За това мечтае всяка… манекенка…
— Да! Представете си! Защото те могат да издържат достойно жените си! А не така, както…
Тя хвърли към Грязнов презрителен поглед.
— По принцип аз не съм женен — отговори обърканият от този отпор Слава.
— Нищо чудно — изкриви устни Акопова.
— Ние много се отвлякохме от темата — прекъсна двубоя Турецки.
Той отново включи предвидливо изключения диктофон.
— Татяна Андреевна, може би съседите ще потвърдят присъствието на гражданина Акопов във вилата на осемнадесети и деветнадесети август?
— Ами по принцип ние живеем много усамотено. Но може съседите да са видели колата ни. Макар че излиза, че това е било преди месец, даже повече. Аз не мисля…
— Все пак ни кажете адреса на вилата.
— Това е по Рубльовското шосе…
Хубаво местенце, отбеляза си Турецки.
— Още ще ви помоля да намерите снимка на мъжа ви. Най-добре, ако е любителска. Не с делови костюм, а със спортни дрехи. С дънки, нещо такова…
— Убили ли са го все пак?! — жената го каза с почти утвърдителен тон и отново се хвана за корема.
— Успокойте се! Нали вече ви казах, че нямаме такива данни. Моля ви, намерете снимка.
Татяна свали от лавицата два-три албума, подаде ги на Турецки, взе шала, уви се в него и се сви на стола. Докато Александър изучаваше снимките в семейните албуми, Грязнов отново се свърза с Левин.
— Какво става там?
— Шофьорът даде показания, че на дванадесети е минал да вземе шефа си, тоест Акопов, в девет без десет, както обикновено. А предния ден, на единадесети, са сновали заедно по фирмените магазини до осемнадесет и тридесет. След това Акопов е пуснал шофьора си, като казал, че има среща.
— Аха! Значи някъде около двадесет часа напълно е можел да се намира на улица „Строителна“, до блока на Климович — помисли си на глас Слава.
— Възможно е — отзова се невъзмутимият Левин.
Най-накрая Турецки избра подходяща снимка. На нея Евгений Леонидович, наричан още Танцьора и Степаджията, беше с дънки и избеляла черна тениска на фона на собствения си вилен имот. Направо да ти се прииска веднага да занесеш снимката за опознаване от Лисовска.
Какво пък, ксерокопието на снимката на Круглов от личното му дело от местоработата и любителската снимка на Акопов ще бъдат предадени на старшия оперативник Колобов, който с невероятен служебен хъс курираше гражданката Лисовска.
— Татяна Андреевна, разговорът ни приключи. Сега ще проведем тук обиск. Ето заповедта, вижте я. — Турецки протегна лист хартия.
Докато Татяна, седейки на стола, държеше с треперещи ръце хартията и се опитваше да прочете текста, придружен от необходимите подписи и печати, Грязнов махна с ръка на бойците си, които скучаеха в служебния микробус под прозорците на апартамента на Акопов. Набързо намериха и свидетели в лицето на портиера и чистачката на стълбищата. Четиримата муровци и свидетелите влязоха в апартамента. Веднага стана шумно и даже някак си тясно.
— Татяна Андреевна! Моля ви, не се притеснявайте, за съжаление това е необходима процедура — опита се да успокои жената Александър. — Обадете се на майка си или на някоя приятелка. Нека да дойде някой да ви подкрепя.
— За да гледат как във вещите ни се рови… милицията?
— По принцип този живот не сме ви го измислили ние. Сама сте си го избрали. И трябва допълнително да ви натъжа: когато приключи обискът, тук ще остане един от нашите хора. За съжаление така трябва. Всъщност дори ще бъде по-добре както за вас, така и за бъдещото ви дете тук с вас да има някой.
Жената вдигна очи към Турецки:
— Това сериозно ли го казахте? Нима мислите, че милиционерската охрана е най-доброто нещо за една бременна жена?
— Аз още веднъж ви…
— Добре. Стига. За мен най-важното е да разбера час по-скоро какво се е случило с бащата на детето ми. Къде е той и какво става с него, разбирате ли?
— Разбирам. Веднага щом научим нещо, ще ви позвъня.
— Благодаря.
Двамата с Грязнов седяха на задната седалка на служебния мерцедес.
— Първо ще закараме Александър Борисович на „Солянка“, а след това — в МУР — даде команда на шофьора Слава.
В джоба на Турецки звънна джиесемът.
— Да?