— Здрасти! Аз съм! — чу се високо момичешко гласче. Толкова високо и звънливо, че Вячеслав чак се отдръпна и се загледа през прозореца. — Събудих се! Как вървят работите при теб?
— Ще ти се обадя по-късно — сухо отговори Турецки и изключи телефона.
Само това му липсваше! Тя сега какво, ще му звъни на всеки час и ще дава отчет какво е направила за изминалото време? Но звънливото гласче все пак стопли сърцето му. Лошо направих, че й дадох номера на джиесема си. Че кой пък трябваше да й дам? В служебния кабинет? Или вкъщи? Никой, отговори вътрешният глас. Но след вчерашния ден той трябваше да й остави някакъв телефон за връзка. Как иначе? Иначе какво излиза, направил си кефа и си отишъл?
Вячеслав мълчеше, демонстративно гледайки през прозореца. Турецки небрежно прибра телефона в джоба, показвайки, че позвъняването е нещо между другото, глупости. Направо му се е сторило.
— Напразно, Слава, толкова силно я притисна. Все пак е бременна жена — укори приятеля си Александър.
— Нея ще я притиснеш друг път! Озъби се като вълчица. Бременна била. Хич не я съжалявай. Може би тя най-много от всичко иска да е вдовица.
— Ето така, сред игри и шеги, се раждат нови версии. Акопов убил Климович, след което бил ликвидиран от собствената си жена, влязла в сговор с Нестеров.
— По повод на Нестеров не бих си правил шегички. Нашият Танцьор все пак някъде се е покрил. Не го е сгазила кола, жена му вече е проверила. Бандитски куршум да го е улучил — едва ли — разсъждаваше Вячеслав, без да подозира колко близо е всъщност до истината. — Може би твоят Нестеров го е ликвидирал? Както знаем, изпълнителите ги премахват. При всички случаи не открихме нищо, което да изключва Акопов от ролята на изпълнител на престъпленията. Напълно е можел рано сутринта на дванадесети септември да мине през улица „Строителна“. Взривът е избухнал в осем часа сутринта. Така че в осем и половина Танцьора, след като си хване такси, е можел да си бъде вкъщи. И да излезе при шофьора си с делови костюм и вратовръзка. Момчетата сега ще направят там обиск и току-виж, открият и пластичен експлозив. Така че, Саня, вземи да натиснеш твоя доктор. А аз ще се заема с издирването на Танцьора. Може пък да изплува отнякъде някакъв труп. Едва ли ще стане толкова бързо, но все пак…
— Не знам, не знам… Ти видя ли на снимката мутрата му?
— Хубаво го е прекроил твоят доктор, няма какво да се каже.
— Работата не е в това. Обърна ли внимание на погледа му? Аз прегледах два албума. Той навсякъде гледа еднакво: с поглед на властен, сигурен в себе си човек. Не ми прилича на изпълнител на чужда воля.
— Добре, ти първо поговори с твоя професор, а след това ще продължим дискусията.
Глава 19
Изповед
Турецки слезе до сградата на клиника „Възраждане“ и влезе вътре.
Професор Нестеров провеждаше съвещание с ръководителите на филиалите на клиниката, както съобщи Изабела Юриевна.
— Това задълго ли е? — мрачно попита Турецки.
— Току-що започнаха. Мисля, че ще продължи не по-малко от час.
— В такъв случай ще ви се наложи да влезете в кабинета на професора и да му докладвате за моето идване. Ще трябва да прекъсне съвещанието.
— Но… Вие не сте си записали час при него за днес — опита се да възрази секретарката.
— Вие разбирате ли с кого говорите? — с леден тон се осведоми Турецки. — Пред вас е старши следовател по особено важни дела от Главна прокуратура.
— Да, да, извинете… Аз просто не знам как по-добре да съобщя на Анатолий Иванович…
— Кажете му, че ако сега не ме приеме, след половин час тук ще пристигне служебна кола, която ще го закара на работното ми място. Ако така ще му бъде по-удобно — моля.
Изабела Юриевна пребледня и без да поглежда към Александър, влезе в кабинета на шефа си.
След около пет минути вратата на кабинета се отвори, от нея започнаха да излизат хора в бели халати, които хвърляха към Турецки, меко казано, недружелюбни погледи.
Когато потокът свърши, Александър влезе вътре и затвори плътно вратата зад гърба си.
Нестеров стоеше до бюрото намусен и червен като сварен рак, гледайки към Турецки изпод вежди.
— Здравейте, Анатолий Иванович — спокойно каза Александър.
— Това да не е някакъв нов метод на работа с клиента: опозоряване пред подчинените му? — процеди вместо поздрав Нестеров.
— Спокойно, Анатолий Иванович. Не сме във фризьорския салон и вие за мен не сте клиент, а следствен. Аз съм дошъл не да пия чай, а да си свърша работата. Съжалявам, че работното ни време съвпада. За да не си го губим, предлагам да започнем. Дошъл съм, за да проведа официален разпит. Със запис на диктофон. Седнете, моля ви.